Осем седмици преди Великден започват Великите пости. Днес за последен път преди тях се яде месо, от което започва заговяването. Затова е наречена Неделя месопустна или Месни заговезни, а в Северозапада – Поклади.
Днешната трапеза е изключително от месо. Някога на нея задължително е имало свинско с нахут, варена кокошка, баница с извара. По-осоебни били и двете седмици преди Поклади – през първата не се пости в сряда и петък и тя завършва с неделята на блудния син, а през втората – отново се пости в тези два дни. Тя завършва с Неделя месопустна.
Целта на постите е християните да се пречистят от греховете си и да осмислят своя живот. При тях те са най-строги. При католиците постите са по-леки, а протестантите не ги спазват. Само православните християни постят по 200 дни в годината – преди Великден, преди Петровден, през Богородичните и Колединте пости. Не хапват нищо с животински продукти и през всичките дни сряда и петък /с малки изключения/.
Постите започват от спасителя Христос. Той е постил 40 дни в пустинята след кръщението си. Срядата и петъкът са свързани с предаването му и с разпятието на кръста, което е станало през тези дни. Постите са избрани не случайно – те имат и практическа стойност. Те съвпадат с време, когато животните се размножават и когато човешкият организъм има нужда от разтоварване.
Днес духовниците напомнят, че постите на са само въздържане от храни с животински произход. Те са време на размисъл, на самовглъбяване, когато всеки трябва да си даде сметка как живее, как се отнася към най-близките си хора и да се покае за лошите си постъпки.
През следващата седмица може да се яде мляко, сирене и яйца. След това се заговява от всичко блажно.
