Спортът е най-силният обединител на нацията ни. Няма съмнение. Медалите и успехите на родните атлети са повод за гордост. Митологизират се в народната памет година след година. Разказват се от бащи на синове, от дядовци на внуци… Рекордите и триумфът на родните спортисти ни зареждат с онова, което толкова ни липсва – национално самочувствие. Разпалват в сърцата ни тлеещият пламък на иначе вродения ни, български патриотизъм. Така е било и така ще бъде. Или може би не?
България изпрати една от най-скромните си делегации на Олимпийски игри в Рио де Жанейро – 51 спортисти. Това е най-малката бройка атлети, с която сме се представявали на Олимпийски игри от 60 години насам. Всъщност на предишните Игри в Лондон 2012 изпратихме същия брой атлети, като изключим единствено националния ни отбор по волейбол тогава. За сравнение в Москва през 1980 г. (благодарение и на бойкота на САЩ), изпращаме 271, а в Сеул 1988 г. – 182 нашенци.
Как се стигна до този спад?
Защо спортистите ни вече не са „лъвове“, а „туристи“? Защо имаме повече поводи да се срамуваме с представянет и им очкваме участието им със свити сърца? Въпроси, чиито отговори трябва да се търсят години назад назад във времето, а не в последните години.
Излишно е да се фокусираме върху текущото представяне на спортистите ни на Олимпиадата в Рио. То е логично за всички, които се интересуват от развитието на спорта в България в последните 20 години. Сега, единственото, от което имаме нужда е да си припомним дълбоките проблеми, които бяха замитани под килима. Колкото и запалянковците да натискат за успехи, а спортът да се представя като социално чудо, той отдавна не е сред приоритетите на държавниците, които имат да решават ежемесечно как да съберат парите за пенсиите, детските, здравето, образованието и армията от чиновници в различните ведомства.
Сегашните резултати са в следствие на тотално сбъркана държавна политика в спорта в продължение на десетилетия. Един спортист не се гради за 4 години, а от 4-годишен. От най-ранна детска възраст подрастващите трябва да свикнат с мизерни условия за тренировки и неадекватни треньори, от които никой не иска сметка на какво и как учат децата. Всъщност, в България няма треньори, има хора, които извършват треньорска дейност. Те се осигуряват на други места, те не получават нито един лев като треньори. Защо тогава очакваме от тях да са качествени специалисти?
Българският спорт върви по инерция от 20 години – тя постепенно спада по всички показатели. Всички отпуснати пари от държавата са стигнали до получателите, но не са разпределени правилно. Някои комфортно се готвят с тези пари, а на други няма как да им стигнат.
Новият Закон за спорта е светлина в тунела.
В действащия закон има много несъответствия с европейското законодателство и терминология, противоречиви разпоредби, както и празноти в нормативната уредба и липса на гаранции за осъществяване на държавната политика в сферата на спорта, коментира преди време министър Красен Кралев.
С 30-годишен срок за наем и ползване на спортна база ММС цели спортът ще стане по-привлекателен за инвестори. Влагането на средства има най-бавна ликвидност тъкмо в спорта, така че дългият срок за наем ще даде известни гаранции с новия закон.
Финансиране с публични средства според новия закон ще могат да получават спортни федерации, които имат минимум 20 члена спортни клубове или техни спортисти са печелили медал от олимпийски игри за България. За да бъде лицензирана една спортна федерация, тя да има минимум 15 спортни клуба за членове, като изискването в момента е за 7 клуба. Спортната лицензия става безсрочна, при засилване на текущия контрол. Изрично е уредено като последица от отнемане на спортната лицензия възстановяване на имущество, получено с публични средства. Създава се процедура при разпореждане или бракуване от федерацията на спортно оборудване, придобито с публични средства. Урежда се възможността за създаване на професионални лиги.
Според проекта за нов закон за спорта спортен клуб може да бъде регистриран и като всякакъв вид търговско дружество, но финансиране с публични средства получават само спортните клубове, които са юридически лица с нестопанска цел. За да се ограничи съществуването на клубове-фантоми има изискване те да бъдат членове само на една спортна федерация, да имат наети треньорски кадри и членовете на управителните им съвети да не са свързани лица с членове на управителни съвети на други спортни клубове, членуващи в същата федерация. Друга съществена новост е възможността студентските клубове да имат статут на спортни клубове, което ще им даде възможност да членуват в спортни федерации, да участват в държавни първенства и да получават финансиране от висшите училища, МОН и ММС.
Проектозаконът предвижда обособяването на самостоятелна глава, регулираща допинговия контрол и борбата срещу употребата на допинг в спорта. Цялостната уредба е съобразена със Световния антидопингов кодекс. Въведени са последици за спортистите и федерациите при антидопингово нарушение, като връщане на отличията и наградите, осигурени с публични средства.
