Г-н Герчев, получихте признание в категория, в която се състезават всички кметове у нас. Как приемате отличието за добро усвояване на евросредства?
Наградата ме изненада, но това все пак е едно признание. Много е важно, че колегите от страната са гласували, а те много добре знаят колко е тежка работата по това направление. Дали проектът е малък или голям, работата по него е една и съща.
Как се справяте с тежките процедури по кандидастването за европроекти?
Това, което наблюдавам е, че малко се залита в някои части от контрола по изпълнението. Разбира се, че трябва да бъдем стриктни, ще дам пример с един проект при нас. Бяхме сложили в един участък плочки 40 на 40, а по проект трябваше да са 30 на 30. Да, това е грешка, но плочките са същата дебелина и същият вид. За тази грешка получихме финансова корекция. Друг пример, при проверка ми снимат на място личната карта с фотоапарат. Според мен това е недопустимо. Тези проверки се превръщат в нещо не съвсем нормално.
Смятате ли, че ако има грешки в един европроект, вината трябва да се подели между общината и управляващия орган на оперативната програма?
Общините винаги сме били разгледждани като някакви други, като някаква друга власт. Както се казва, нека да подбием на общините, защото там е най-лесно. Но в общините са избирателите, там са хората. Там се усеща стандартът на живот. Ние би трябвало да провеждаме държавната политика на местно ниво, но както е редно – с ресурсно обезпечаване. Така най-бързо може да се стигне до всеки гражданин. И е много жестоко, когато се правят финансови корекции. Има опасност от фалит на общините. Може и екипът на общината да е направил някакви грешки, но вината е двустранна. И в крайна сметка, какво са виновни хората? Когато има грешка, вината трябва да се подели, защото тя никога не е резултат от действията само на едната страна.
Какво планира община Разлог за следващия програмен период?
За следващия програмен период сме заложили интегрираният план за градско развитие. Още обаче се люшкаме, защото не е ясно дали градът ни ще остане на четвърто ниво. А ако остане, какви ще са размерите на инвестицията, на която ще можем да разчитаме. В следваща една, две години имаме два проекта по Програмата за развитие на селските райони. Кандидатстваме и с още два проекта, още сме в процес на оценка. Изпълняваме проект и по линия на трансграничното сътрудничество България-Македония. Продължават четирите социални проекта, които сме започнали. Те са за субсидирана заетост и обучения. В общи линии имаме начертан план. ВиК цикълът на града е в етап на оценка в екоминистерството.
Ще акцентирате ли на ски туризма в Пирин?
Според мен и за ски, и като цяло за планинския туризъм, трябва да има специален закон, който да засяга планинските региони, защото те са по-специфични и по-разнообразни. Както има Закон за Черноморското крайбрежие, така би трябвало отделен закон да се занимава с тази територия. Туризмът е едно от нещата, които трябва да се засегнат в нормативна уредба. Но освен това има дърводобивна промишленост, има мебелна промишленост. Всички тези политики, които се провеждат в природните дадености, би трябвало да се регламентират. Ние от много години се борим за нашия проект за развитие на ски туризма “Кулиното”. Борим се с еколозите, с държавата. С новия план за управление на Парк Пирин пак са закъсали нещата. Общо взето, ситуацията не е особено приятна, но продължаваме да се борим.
Кой е основният проблем в общината, който искате да разрешите?
Основният проблем е икономическото развитие. Но това е и държавен проблем, тъй като без икономическо развитие, не може изобщо да си помислим за други сфери – нито социални дейности, нито здравеопазване. Ние в общините виждаме, каква е картината с данъкоплатците. А та не е добра, приходите намаляват. Как можем да изпълняваме ангажиментите си когато изравнителната субсидия непрекъснато намалява. Вменяват се задължения на общините с намалени субсидии. Един от най-големите проблеми на местните управи е, че им се вменяват задължения, които не са финансово обезпечени.
Г-н Герчев, получихте признание в категория, в която се състезават всички кметове у нас. Как приемате отличието за добро усвояване на евросредства?
Наградата ме изненада, но това все пак е едно признание. Много е важно, че колегите от страната са гласували, а те много добре знаят колко е тежка работата по това направление. Дали проектът е малък или голям, работата по него е една и съща.
Как се справяте с тежките процедури по кандидастването за европроекти?
Това, което наблюдавам е, че малко се залита в някои части от контрола по изпълнението. Разбира се, че трябва да бъдем стриктни, ще дам пример с един проект при нас. Бяхме сложили в един участък плочки 40 на 40, а по проект трябваше да са 30 на 30. Да, това е грешка, но плочките са същата дебелина и същият вид. За тази грешка получихме финансова корекция. Друг пример, при проверка ми снимат на място личната карта с фотоапарат. Според мен това е недопустимо. Тези проверки се превръщат в нещо не съвсем нормално.
Смятате ли, че ако има грешки в един европроект, вината трябва да се подели между общината и управляващия орган на оперативната програма?
Общините винаги сме били разгледждани като някакви други, като някаква друга власт. Както се казва, нека да подбием на общините, защото там е най-лесно. Но в общините са избирателите, там са хората. Там се усеща стандартът на живот. Ние би трябвало да провеждаме държавната политика на местно ниво, но както е редно – с ресурсно обезпечаване. Така най-бързо може да се стигне до всеки гражданин. И е много жестоко, когато се правят финансови корекции. Има опасност от фалит на общините. Може и екипът на общината да е направил някакви грешки, но вината е двустранна. И в крайна сметка, какво са виновни хората? Когато има грешка, вината трябва да се подели, защото тя никога не е резултат от действията само на едната страна.
Какво планира община Разлог за следващия програмен период?
За следващия програмен период сме заложили интегрираният план за градско развитие. Още обаче се люшкаме, защото не е ясно дали градът ни ще остане на четвърто ниво. А ако остане, какви ще са размерите на инвестицията, на която ще можем да разчитаме. В следваща една, две години имаме два проекта по Програмата за развитие на селските райони. Кандидатстваме и с още два проекта, още сме в процес на оценка. Изпълняваме проект и по линия на трансграничното сътрудничество България-Македония. Продължават четирите социални проекта, които сме започнали. Те са за субсидирана заетост и обучения. В общи линии имаме начертан план. ВиК цикълът на града е в етап на оценка в екоминистерството.
Ще акцентирате ли на ски туризма в Пирин?
Според мен и за ски, и като цяло за планинския туризъм, трябва да има специален закон, който да засяга планинските региони, защото те са по-специфични и по-разнообразни. Както има Закон за Черноморското крайбрежие, така би трябвало отделен закон да се занимава с тази територия. Туризмът е едно от нещата, които трябва да се засегнат в нормативна уредба. Но освен това има дърводобивна промишленост, има мебелна промишленост. Всички тези политики, които се провеждат в природните дадености, би трябвало да се регламентират. Ние от много години се борим за нашия проект за развитие на ски туризма “Кулиното”. Борим се с еколозите, с държавата. С новия план за управление на Парк Пирин пак са закъсали нещата. Общо взето, ситуацията не е особено приятна, но продължаваме да се борим.
Кой е основният проблем в общината, който искате да разрешите?
Основният проблем е икономическото развитие. Но това е и държавен проблем, тъй като без икономическо развитие, не може изобщо да си помислим за други сфери – нито социални дейности, нито здравеопазване. Ние в общините виждаме, каква е картината с данъкоплатците. А та не е добра, приходите намаляват. Как можем да изпълняваме ангажиментите си когато изравнителната субсидия непрекъснато намалява. Вменяват се задължения на общините с намалени субсидии. Един от най-големите проблеми на местните управи е, че им се вменяват задължения, които не са финансово обезпечени.