Преди 175 години в района на Ниш избухва най-голямото въстание в българския Северозапад през ХIХ в. Повод за народното недоволство е поредното турско издевателство в региона – масовото клане на мирни жители навръх Великден в църквата в село Каменица. Причина за жестоката разправа с християните става несподелената любов на племеника на нишкия управител Сабри Мустафа с местно момиче. Неуспявайки да я накара да приеме исляма и да стане негова годеница, той жестоко я убива.
Първоначално центърът на въстанието е село Каменица, но впоследствие въоръжения бунт се разраства в Нишко, Пиротско и Лесковачко. Народното недоволство обаче е стихийно, зле организирано и умело подстреквано от страна на сръбската пропаганда, която по това време разглежда територията на Моравско като “изконна” част от сръбската средновековна държава. Съществуват сведения, че на 8 април (въстанието избухва на 6 април) делегация на въстаниците пристига в Белград и моли княз Михаил да им окаже помощ, ако не с войска, то поне с оръжие. Но князът и приближените му, смятайки категорично, че това е български бунт, отказват да го подкрепят.
Въстаниците са въоръжени с коси, брадви, вили и тояги, като едва на 5-6 души се е падала по една пушка. Водач на въстаниците е Милое Йованович – “княз” на село Каменица. Сред имената на неговите водачи са и тези на Никола Сръндак от село Горни Душник; Станко Антонов-Бояджията, Мита Деда-Уин, Цветко Куцула и Цеко Вучков от село Власотинци; Коце Мумджията от град Лесковец; Стоян Зиков от село Горни Матеевец; поп Георги от село Поляница; Илия Николов от село Ястребец; Лепое Николов от село Гаре; Стоян Чавдар от село Кърчимир, Цветко Просек от село Просек; Стоян и Китка от село Кравля; Сава Рожин, Цеко Михайлов и Мишо Браканлия от град Враня.
Ръководителите на бунта настояват османските власти да започнат да спазват Гюлхански хатишериф, да бъдат прекратени издевателствата на местните управници и да се подобри събирането на данъците. Първоначално въстаниците постигат известни успехи. По думите на руския историк Нил Попов в “Актове върху българското въстание в 1841 и 1842 година”:
„От сръбската граница, 17 април. – И днес още я няма Цариградската поща. Въстанието в България взема все по-големи размери. Казват, че стигнало вече близу до Ниш и дошло до кръв, и българите надвили турците и арнаутите. Естествено е, че българите по тоя начин съ се окуражили още повече.“
Вбесен от бунта нишкият управител само за седмица успява да събере 2000 доброволци мюсюлмани – арнаути и ги изпраща отлично въоръжени срещу българите. След няколкодневни боеве водачите на въстанието са обградени в Каменица и убити.
Оттегляйки се от региона османските войски оплячкосват и изгарят 225 села, а близо 10 000 българи са принудени да емигрират в Сръбското княжество.
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.
