Един от най-успешните млади български автори, признат както у нас, така и в чужбина е Георги Господинов. Талантливият писател е роден на 7 януари 1968 г. в Ямбол. Доктор е по филология, литературовед в Института за литература при БАН и преподавател в Нов български университет. Творчески успехи бележи още с първите си книги – поетическите издания "Лапидариум" и "Черешата на един народ", които веднага правят впечатление на читателите През 1999 г. излиза дебютният му роман "Естествен роман", който получава първа награда от Националния конкурс "Развитие" за съвременен български роман. Критиката го определя като "първият по рождение и по слава роман на поколението на 90-те". Следва "Писма до Гаустин" (2003).
През 2001 г. "Естествен роман" е публикуван в Сърбия, а година по-късно излиза във Франция, получававайки възторжени отзиви във френскоезичната преса. През 2005 г. книгата има вече преводи и на английски (издаден е в САЩ), чешки, хърватски, датски, а от 2007 г. и на италиански.
Господинов участва в международни литературни четения заедно с американския поет Джон Ашбъри и португалския нобелист Жозе Сарамаго в Коимбра, Португалия, както и с шотландския писател Ървин Уелш в София.
Негови стихотворения и разкази са публикувани в литературната периодика във Франция, САЩ, Германия, Дания, Унгария, Финландия, Гърция и в представителни антологии на българската литература издавани във Франция, Австрия, Германия и Македония.
През 2007 г. излиза стихосбирката му "Балади и разпади" и сборникът с разкази "О, Хенри: 3 коледни истории с илюстрации", а през 2011 г. – романът "Физика на тъгата" и сборникът с пиеси "Апокалипсисът идва в 6 вечерта и D.J."
Първата му книга с литературна критика е "Поезия и медия" (2005).
Георги Господинов е носител на наградата Аполон Токсофорос за 2005 г., връчвана на Празниците на изкуствата Аполония в Созопол за изключителен принос в развитието на българската култура и представянето й зад граница.
Ето някои от най-силните думи на Георги Господинов:
"Незначителното и малкото – там се таи животът, там гнезди той".
"Имам фобия от един въпрос. Кошмарен въпрос, който може буквално да изскочи иззад ъгъла, скрит в беззъбата уста на съседката или изломотен от продавача на вестници. Всяко позвъняване на телефона е заредено с този въпрос. Да, най-често се крие в телефонните слушалки: Как си?"
"Тънката миризма на пушек от дърва, капките, усещането за самота, тишината, скърцането на снега под краката, леката тревога на здрачаването, бавно и неотменимо."
"На другия ден след Апокалипсиса няма да има никакви вестници. Каква ирония! Най-голямото събитие в историята няма да бъде отразено."
"Зa дa зaбрaвят еднa връзкa, някои опитвaт безрaзборен секс, a aз опитaх безрaзборнa геогрaфия. Избирaх случaйни грaдове, пътувaх обикновено с влaк, сменях гaри и хотели. Всички туристи бяхa по групи или по двойки, aз обикaлях сaм из площaдите, които от един момент зaпочнaхa дa изглеждaт едни и същи."
