Ивайло Панев е на 33 години от Хасково и в следствие на диабет е почти сляп. Младият мъж изработва макети на стари родопски и тракийски къщи от 18-19 век. Те обаче са необикновени, защото душата на майстора прозира през тях, разказва haskovo.net.
Ивайло избаротва къщите си от естествени материали в гаража, където някога държал любимите си мотори. От 24 години той е диабетик и когато болестта му започнала да прогресира и станало ясно, че няма да може да кара повече, ги продал, за да не му е мъчно.
Когато гаражът му останал празен, Ивайло решил да го изпълни отново с любимо занимание. Така преди 8 години се поява първият макет с прототип родопска къща на два ката.
За това свое хоби се е запалил от клипче по интернет. След това започнал да пробва различни материали и сам да открива ноухау за изработване на сувенирите-сгради.
Обикновено миниатюрните му къщи са на височина около 25-26 сантиметра, но са толкова реалистични, че ти се иска да се смалиш и да отвориш портата, за да влезеш вътре. Пред някои от къщичките му има дори подредени нарязани дърва за огрев.
Някои от сградите са на два етажа, с всички детайли- изпипани са от стълбите до комина. Ивайло работи изцяло с естествени материали – разковава и шлайфа дъските в гаража си, клонки от изсъхналата в двора на кооперацията смокиня му вършат идеална работа за пейките и други от дребните нещица. Използва истинска пръст за основата, върху който гради къщите, пече сам глинени керемидки за покривите. Ако не реши да ти разкрие някои от малките си тайни, може никога да не разбереш например, че върху покрива на някои от къщите му това, което виждаш, не е мъх, а смеска чай. Една от впечатляващите му изработки е кирпичена къща.
Има различни инструменти, наследени от баща му, който е бил известен местен музикант, но впоследствие в същия този гараж се е занимавал с поправка на газови уредби на автомобили. Покрай него и момчето познава възможностите на инструментите. Ивайло е развил нюх към детайлите и има прецизни познания за градежите на една къща и покрай работата си в строителния бранш.
А това, което прави, е не само красиво, но и уникално.
Навремето Ивайло кандидатствал и с голям мерак искал да учи в художествената паралелка на СОУ “В. Левски” в Хасково. Искал да продължи по-нататък в художествената академия с любимите си графика или живопис. Обаче съдбата се намесила и паралелката била закрита. После заради прогресиращата слепота и непрекъснатите усилия да изкара за насъщния, младокът пропуснал да се пробва като кандидат-студент в Академията.
Той обаче е абсолютен оптимист и е категоричен, че ще продължи да преследва мечтата си, вярва, че ще успее да възвърне зрението си.
Снимки: haskovo.net
