Днес рожден ден празнува актьорът Джеръми Айрънс и навършва 71 години!
Джеръми Джон Айрънс е роден на 19 септември 1948 г. в Англия. Майка му е Барбара Ан, домакиня, а баща му – Пол Дъган Айрънс, е счетоводител. Джеръми има брат Кристофър и сестра Фелисити. Бъдещият актьор получава образованието си в Sherborne School в Дорсет. Актьорската си школовка Джеръми придобива в Bristol Old Vic Theatre School. В театралната си кариера Айрънс има множество награди.
През 1978 г. се жени за Шиниъд Кюсак, от която има двама сина – Самюъл Джеймс Брефни Айрънс и Максимилиан Пол Диармуид Айрънс.
Паралелно с театралните си успехи, Айрънс започва кариера и в телевизията. Там се снима десет години в няколко продукции, които го утвърждават на малкия екран. Кино дебютът на Айрънс се случва през 1980 г. с "Nijinsky", последван от "The French Leutenant's Woman" (1981) с Мерил Стрийп. През 1986 г. се снима в "The Mission" с Робърт де Ниро и Лиъм Нийсън. До края на 80-те Джеръми Айрънс се снима още в "Dear Ringers" (1988) и "Австралия" (1989). Междувременно продължава да участва и в телевизионни филми и сериали.
90-те години започват успешно с "Reversal of Fortune" (1990) с Глен Клоуз, а за изпълнението си Айрънс получава "Оскар". На следващата година Айрънс е в ролята на Кафка в едноименния филм на Стивън Содърбърг. През 1992 г. партнира на Итън Хоук в "Waterland", а през 1993 г. играе в "M. Butterfly" на Дейвид Кроненберг и "Къщата на духовете" на Били Огъст, с Мерил Стрийп, Глен Клоуз, Уинона Райдър, Антонио Бандерас и др. През 1994 г. озвучава Скар от "Цар Лъв". На следващата година Айрънс играе отново лошия, но този път в "Умирай трудно 3" с Брус Уилис и Самюъл Джаксън. До края на десетилетието англичанинът се снима още в "Открадната красота" (1996) на Бернардо Бертолучи, с Лив Тайлър, "Китайска кутия" (1997), "Лолита" (1997) с Мелани Грифит и Доминик Суейн и "Мъжът с желязната маска" (1998) с Леонардо ди Каприо, Джон Малкович, Жерар Депардийо, Гейбриъл Бърн и др.
През новото хилядолетие Джеръми Айрънс продължава със запомнящите се филмови изяви. През 2004 г. е в ролята на Антонио във "Венецианският търговец" с Ал Пачино, както и в "Being Julia" на Ищван Сабо, с Анет Бенинг. През 2005 г. премиера имат "Небесно царство" на Ридли Скот, с Орландо Блум, Едуард Нортън и "Казанова" на Ласе Халстрьом, с Хийт Леджър, Сиена Милър и др. Последните заглавия с участието на Джеръми Айрънс са "Inland Empire" (2006) на Дейвид Линч, "Ерагон" (2006), "Апалуза" (2008) на Ед Харис и Виго Мортенсен, "Розовата пантера 2" (2009) и "Margin Call" (2011) и "The Words" (2012).
Предлагаме ви няколко мисли на легендарния актьор:
"Никога не съм бил пристрастен към играта и все повече разбирам, че работя, за да живея живота, който искам. Актьор като Ал Пачино живее, за да играе. Аз не съм сигурен в това, притежавам нещо като безпристраст(e)ност, чувство за липса на важност в това, което правя и то е здравословно".
"Във всеки случай, никога не съм доволен. Мисля, че щеше да е беда, ако някога бях доволен…"
"Филмовата индустрия е управлявана от счетоводителите в Холивуд и това е съвсем просто; всеки от нас има номер в техния компютър. Те могат да погледнат за Джереми Айрънс и да видят какво са спечелили последните ми пет филма. Искат да направят филм за 20 млн. долара и това е относително евтино. Ако Джереми прави 9, а режисьорът – 5, тогава е нужна водеща актриса и те търсят в списъците. Така протича кастингът. Нито един от филмите ми не е направил много пари."
"Остарявайки, поглеждаш назад и се опитваш да разбереш какъв си станал. Мисля, че най-важна в моето детство беше първата нощ, която прекарах в пансиона на седем години. Помня тази нощ и самотата. Също и разпадането на брака на родителите ми, когато бях на 15. Но в онази нощ на седем години почувствах, че нещо се е счупило и посветих живота си, за да върна това усещане към дома. Това е същото семейно чувство, което откривам в театъра и филмите. Всъщност, надявам се да направя филм по тази тема – нуждата от дом. Нямате дом, докато не се родят деца. И този дом е създаден от тях…"
"Искам да продължа да работя, затова не се тревожа от размера на героя – стига да е интересен, ще го направя. Напълно достатъчно е да правиш малки роли, по някакъв начин. Това означава, че внасям в дома повече и мога да се справя в моя живот."
"Това, което харесва камерата са очите, в които има живот и разказват история."
/за своя мотор "Дукати"/: "Ферари на две колела".
"Пея като актьор и танцувам като паток."
/за благотворителността/: "Ако трябва да плащаме данъци, така да бъде. Но не ги харечете за бомби, за Бога"
"Актьорите често се държат като деца и са възприемани като такива. Бих искал да съм пораснал."
/за Робърт де Ниро/: "Той е актьор от Школата на метода. По-лесно ще е да кажа, че е е много по-бавен от мен. Като човек Боб не обича да взима решения, а играта е цяла поредица от решения. Взимаш решение всеки път, когато играеш – да го кажеш така или иначе? Това, което видях аз, беше човек, изпробващ различни нива – отново и отново, докато нещо наистина проработи."
/за "Водна земя"- 1992/: "Открих работа за пари и нищо друго освен душевно разстройство. Винаги съм искал да работя с добри режисьори в материя, която ме интересува и ето какво се получи в действителност."
/за "Оскар" – 1991/: "Това е велико!".
/за образа на Родриго Борджия/: "Не искам да изглежда симпатичен. Искам да бъде противоречив образ, за който в един момент да кажете: "Господи, това е ужасно!", а в друг да си мислите: "Той е чудесен". Искам да пресъздам някой, който е нито черен, нито бял, като всеки от нас."
