Повече от 10 години български живописец чака трансплантация на бъбрек, но неговите картини му спасяват живота. Художникът успява да я осигури благодарение на платната си. След успешната операция той се е заел на свой ред да помага на други хора, които се нуждаят от лечение.
“Розовият град” нарича изложбата си художникът Димитър Анастасов. Посвещава я на лекарите, които правят трансплантацията му във френския град Тулуза. “На практика това е второто ми раждане и градът, който съм нарисувал, го приемам като мой втори роден град. За мен е розов, защото там се сбъдна най-голямата ми мечта”, обяснява художникът.
След неуспешна трансплантация на бъбрек в Пакистан 56-годишният мъж живее 10 години на хемодиализа. Признава, че рисуването му е помагало, за да оцелее през тези тежки години.
Художникът разказва, че чрез изкуството е събирал средства от една страна, а от друга това го спасява и успява да издържи толкова дълго време. След множество свои изложби и на приятели, Димитър успява да събере част от средствата за операция. Художникът е оптимист, че много скоро и у нас ще бъде решен проблемът с лисата на трансплантации.
“На всеки може да се наложи, и когато това му бъде отказано и надеждата му бъде отнета, за да продължи живота си, това е много тежко и страшно. Просто това е начин да си помогнем като хора”, обяснява художникът.
В момента Димитър Анастасов помага на тези, които имат нужда от лечение. Най-важното, което им казва, е никога да не губят надежда. Една от любимите картини на художника от цикъла за розовия град е улицата на цветята.
Повече от 10 години български живописец чака трансплантация на бъбрек, но неговите картини му спасяват живота. Художникът успява да я осигури благодарение на платната си. След успешната операция той се е заел на свой ред да помага на други хора, които се нуждаят от лечение.
“Розовият град” нарича изложбата си художникът Димитър Анастасов. Посвещава я на лекарите, които правят трансплантацията му във френския град Тулуза. “На практика това е второто ми раждане и градът, който съм нарисувал, го приемам като мой втори роден град. За мен е розов, защото там се сбъдна най-голямата ми мечта”, обяснява художникът.
След неуспешна трансплантация на бъбрек в Пакистан 56-годишният мъж живее 10 години на хемодиализа. Признава, че рисуването му е помагало, за да оцелее през тези тежки години.
Художникът разказва, че чрез изкуството е събирал средства от една страна, а от друга това го спасява и успява да издържи толкова дълго време. След множество свои изложби и на приятели, Димитър успява да събере част от средствата за операция. Художникът е оптимист, че много скоро и у нас ще бъде решен проблемът с лисата на трансплантации.
“На всеки може да се наложи, и когато това му бъде отказано и надеждата му бъде отнета, за да продължи живота си, това е много тежко и страшно. Просто това е начин да си помогнем като хора”, обяснява художникът.
В момента Димитър Анастасов помага на тези, които имат нужда от лечение. Най-важното, което им казва, е никога да не губят надежда. Една от любимите картини на художника от цикъла за розовия град е улицата на цветята.
