Марк Аврелий (8 март 121 г.-17 март 180 г.) е сред най-забележителните римски императори. Разбира се, той остава в историята не само като велик предводител на един велик народ, но и като философ. Не на последно място – той е пример как животът, отдаден на хората, продължава отвъд физическата смърт. Аврелий пише „Към себе си” по време на продължителните походи срещу германските племена. В него са не само истини за онова време, но и за човешкото битие, без значение на времето. Вековете, които ни делят от създаването му, не са намалили с нищо въздействието му върху нас. Всичко, което съвременната наука и философия твърдят, е прозряно още в началото на нашата ера от този човечен и мъдър римски император.
Марк Аврелий е от династията на Антонините. Произхожда от знатен патрициански род. От ранна възраст той се увлича от философията, особено на стоиците. Живее аскетично, слави се със своето трудолюбие и скромност.
Бъдещият римски император посвещава много време на своето образование и влиза в интелектуалните среди на най-изтъкнатите философи и оратори от това време. Още съвсем млад той впечатлява император Адриан със своите качества. Марк Аврелий овладява до съвършенство елинския език. Неслучайно Марк Аврелий избира да напише „Към себе си“ на езика на елините.
Периодът, през който е начело на Римската империя, продължава от 161 до 180 г. Марк Аврелий е възхваляван като въплъщение на платоновия идеал за владетел-философ. През неговото властване империята е въвлечена в изтощителна серия от отбранителни войни по границите си и преминава през период на обществени сътресения и икономически затруднения. Марк Аврелий е запомнен най-вече със своето посвещаване на стоическата философия и с оставените от него философски записки.
Прочетете някои интересни мисли на римския император и философ:
„Всичко, което чуваме, е мнение. Не е факт. Всичко, което виждаме, е гледна точка, не е истина.“
„Най-доброто отмъщение е да бъдете различни от тези, които ви нараняват.“
„Често съм се чудил как става така, че всеки човек обича себе си повече от всички останали хора, но все пак отдава по-малко значение на собственото мнение за себе си, отколкото на мнението на другите.“
„Когато се събудите сутрин, помислете каква ценна привилегия е да сте жив – да дишате, да мислите, да се радвате, да обичате.“
„Каквито са вашите обичайни мисли, такъв ще бъде характерът на вашия ум; защото душата е обагрена от мислите.“
”Нашият живот е такъв, какъвто го правят нашите мисли.“
”Искуството да живееш прилича по-скоро на борба, отколкото на танц – то е да се изправиш пред нещо непредвидимо и да не му позволиш да те събори!“
”Никога няма да ни се случи нещо, което не можем да понесем.“
”Погледни навътре в себе си. Там е изворът на доброто. И той няма да пресъхне, докато не спираш да копаеш.“
”Дните ти на този свят са преброени. разтвори широко прозорците на душата си и пусни вътре слънчевите лъчи. Направи го веднага, защото скоро слънцето ще залезе и ти ще залезеш заедно с него.“
”Прави всяко нещо в живота си, сякаш това ще бъде последното, което ще направиш. И не забравяй, че това, което ще направиш днес ще ехти завинаги във вечността.“
”В крайна сметка всичко в живота се случва точно така, както е трябвало да се случи. Просто трябва внимателно да наблюдаваш, за да разбереш това.“
”Човек не трябва да се страхува от смъртта, а от това дали е започнал да живее истински.“
