Римският и ранновизантийски град Никополис ад Иструм се намира на 20 км северно от Велико Търново. Разположен е върху плато на левия бряг на река Росица. Градът е основан от римския император Марк Улпий Траян (98 – 117 г.) в чест на победата му над даките (106 г.). Историята на Никополис ад Иструм започва след победата на император Траян над даките. Този триумф е отбелязан от императора грандиозно. Той наредил на един архитект от Дамаск, да построи форум в столицата Рим, носещ името на императора. Високата 40 метра Траянова колона също е била символ на тази победа.
Единият започва от Одесос (Варна) през Марцианопол (Девня), Никополис ад Иструм, Мелта (Ловеч) и Сердика (София) и се свързва със западните римски провинции. Другият започва от Нове (Свищов) през проходите на Хемус (Стара планина), Кабиле (Ямбол), Византион (Истамбул) и през проливите осъществява връзка с малоазийските провинции на империята. Първоначално Никополис е в границите на провинция Тракия. В началото на 193 г. градът е прехвърлен към провинция Долна Мизия. В градската му територия са разположени селища, вили и тържища.
Никополис ад Иструм е организиран по подобие на градовете в Мала Азия – Ефес, Никея и Никомедия. Начело на градското управление стои Съвет на архонтите, ръководен от първия архонт, който упражнява съдебната власт. Специална колегия от жреци се грижи за честването на култа към императора и към божествата с гръко-римски и източен произход: Зевс, Хера, Атина, Херакъл, Асклепий, Дионис, Митра и др. Етническият състав на населението е пъстър. В града живеят преселници от Мала Азия, траки и римски ветерани. Официалният език е старогръцкият.
Най-голям икономически разцвет Никополис ад Иструм преживява по време на управлението на династията на Северите (средата на II – първата третина на III в.). В градската монетарница са отсечени и пуснати в обръщение над 1000 типа бронзови монети. Върху редица от тях са изобразени съществуващи в Никополис храмове, обществени сгради, фортификационни съоръжения. Градът е планиран по т. нар. “ортогонална система”, при която улиците са прави, ориентирани по посоките на света и се пресичат под прав ъгъл. При планирането са определени местата на комплекса на агората (градския площад), двете главни улични артерии – кардо максимус (север-юг) и декуманус максимус (изток-запад), обществените сгради, пазарът, жилищните квартали. Значителна част от тях са разкрити при археологически проучвания.
От портите към градския площад водят улици с големи варовикови плочи и ограничени с бордюри. Под уличната настилка са изградени канали за отпадъчните води. Четири улици оформят един квартал (инсула), обикновено с размери 30 х 70 м. Никополис ад Иструм е бил добре водоснабден. Главният водопровод е Западният, с дължина от 26 км. По него водата е достигала по специално изграден резервоар, разположен до западната крепостна стена. От там градската водопроводна система е отвеждала водата за частните и обществени сгради, бани и тоалетни. Допълнително количество вода са осигурявали два по-малки водопровода, идващи от северозапад и кладенци.
Градският площад (агората) е център на икономическия, културен и религиозен живот в града. В центъра се е издигала конна статуя на императора. Източната част е ареата (площадът), заобиколен от три страни с монументална йонийска колонада. Между колоните са били поставени бронзови и мраморни статуи на императори, членове на фамилиите им, видни граждани. На северната страна на ареята се е намирала гражданска трикорабна базилика. Тя е използвана за обществени нужди – търговски сделки, правораздаване и пр. От изток и юг на ареята са се намирали магазини.
В западната част на агората се е намирала сградата на булевтериона (градския съвет). Южно от булевтериона се намира малък театър (одеон). Извън комплекса на агората, от източната страна, е разположена голяма обществена сграда, която според открит надпис е носела наименованието “термоперипатос”. В нея е имало магазини, и отопляема зала за разходки. В северната част на града е имало обществена баня.
В градската територия на Никополис ад Иструм са проучени няколко вили, селища и центрове за керамично производство.
Разкопките в Никополис започват с проучването на обществена сграда, разположена северно от форума – площада на града. През миналия сезон е проучен нейният югозападен ъгъл и са били открити интересни находки. Най-значимите сред тях са няколко бронзови и каменни екзагии (мерки за тегло), което даде основание на проучвателите да определят сградата като място, където е извършван контрол върху търговията, осъществявана в града. Археолозите се шегували, че това е античният НАП. При новите разкопки целта е да се изясни плана на постройката и да се прецизира нейната датировка.
Археолози от следващата седмица подновяват работа и ще търсят сградата, в която се е помещавал античният НАП в района на древното римско селище Никополис ад Иструм.
В разкопките се включват и студентите от ІІ курс, специалност “Археология”, при ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”, за практиката си по антична археология, каза доц. д-р Павлина Владкова от РИМ- Велико Търново. Те вече са били един сезон на праисторически обект през предходното лято и имат опит в работата на терен.
На по-късен етап в проучването ще се включи и директорът на Регионалния исторически музей Иван Църов, който за поредна година ще работи по проблемите на водоснабдяването на римския град. Отново обект на разкопки ще бъде площта около водоразпределителната кула, ситуирана западно от западната крепостна стена на Никополис. Ще бъдат доразкрити частично откритите глинени водопроводи, както и направен опит за локализиране на друго подобно съоръжение, което да се свърже с ранните години от създаването на града. Една от основните цели в този сектор е и консервиране и защита на надписите върху блокове на резервоара, както и тяхното пълно разчитане и интерпретация.
Всеки момент се очаква да бъде подписан договор с Министерството на културата и музеят да получи целева държавна субсидия за провеждане на археологически проучвания в размер на 20 хил. лв. Никополис ад Иструм е един от малкото обекти, които имат финансовата подкрепа на държавата за провеждането на редовни археологически проучвания. Археологическият резерват е изключителна държавна собственост и благодарение на това през юни приключи успешното реализиране на проект за неговата социализация, казаха от РИМ-Велико Търново.
