На днешния ден преди 134 години е роден един от най-великите гръцки писатели и драматурзи философът Никос Казандзакис.
Никос Казандзакис е роден в Крит, който по това време все още е под управлението на Османската империя. Фамилията му е с турски произход, идва от корена “казан”, а окончанието е типично за фамилните имена на острова и означава в превод “син на”, или буквално преведено Казандзакис означава “син на казанджия”.
Автор е на есета, новели, поеми, трагедии, пътеводители и преводи на класически произведения като “Божествена комедия” на Данте и “Фауст”на Гьоте.
Филмирането на книгата му “Алексис Зорбас” през 1964 г. със заглавие “Зорба гръкът” и с участието на Антъни Куин в главната роля го прави световно известен. Книгата е преведена на български език. Други негови произведения, достъпни в родните книжарници, са “Капитан Михалис”, “Последното изкушение” и “Рапорт пред Ел Греко”. През 1957 г. Казандзакис е номиниран за Нобелова награда, но французинът Албер Камю печели с един глас. Същата година гръцкият писател умира.
Представяме ви някои от незабравимите цитати на Никос Казандзакис:
“Човек има нужда от малко лудост или никога няма да може да скъса въжето и да се освободи.”
“Цялата в кал е душата на човека, неугледна, недодялана, с все още груби, просташки чувства, и не може да предугади нищо ясно, сигурно; ако предугаждаше, колко различна щеше да бъде тази раздяла.”
“Когато всичко ни тръгне наопаки, каква радост е само да поставим душата си на изпитание, за да проверим дали притежава издръжливост и стойност! Като че ли някакъв враг, невидим, всемогъщ – едни го наричат бог, а други дявол, – връхлита връз нас, за да ни повали, но ние стоим прави. И така всеки път, когато вътрешно сме победители, макар и външно да сме напълно сразени, истинският мъж изпитва неизразима гордост и радост. Външната беда се превръща в най – висше, най – сурово щастие.”
“Колко просто и скромно нещо е щастието: чаша вино, печени кестени, звукът на морето…Нищо повече.”
“Имаш четка, имаш цветове – нарисувай си рай.”
“Каква странна машина е човекът! Пълниш го с вино, хляб, риба и репички, а от него излизат въздишки, смях и мечти.”
