Точно преди 100 г. е подписан вероятно най-унизителния и пагубен за България документ. На 27 ноември 1919 г. се подписва Ньойският договор.
В края на Първата световна война, българската държава е от страната на загубилите най-големия дотогава световен конфликт. Страната ни, както и останалите съюзници от Централните сили, е принудена да сключи договор, който предначертава бъдещето на Европа, договор, който поставя крайно жестоки клаузи върху победените страни и години по-късно дава отражението си върху целия свят.
Този договор е поредната национална катастрофа за страната. Той откъсва от България Струмишко, Босилеградско, Царибродско и половината от Кулско. Отнема излаза към Бяло море през Западна Тракия, потвърждава разделянето на Македония между Сърбия и Гърция и отнема Южна Добруджа, житницата на България. Ньойският договор оставя близо българи под чужда власт. 11 278 кв. км. територия е откъсната от България. Репарациите, които трябва да изплати страната ни на съюзниците възлизат на 2,25 милиарда златни франка.
Ньойският договор е наказанието за погрешния избор от лятото на 1915 г., когато цар Фердинанд и правителството на Васил Радославов вкарват България във войната на страната на Тройния съюз. Но цар Фердинанд се прибира в Кобург, а Васил Радославов намира убежище в Баден-Баден. А плаща българският народ.
В края на 1919 г. българска делегация, начело с министър-председателя Александър Стамболийски е изпратена към Франция. Отношението на французите към пратениците е било като към военнопленници. Техният достъп до външния свят е бил изключително ограничен, като още с пристигането си в Париж на българите е било забранено да излизат от хотела, в който са настанени, без специално разрешение.
От военна гледна точка на българите е забранено да притежават тежки въоръжения, да имат наборна армия, а професионалната войска е ограничена до 20 000 души. С течение на времето родните политици успяват да се договорят и за 10 000 жандармеристи и 3000 души гранични войски.
Опиянени от победата в Първата световна война и забравили за прокламираните от тях принципи за справедлив мир, без анексии и репарации, "миротворците" от Париж заплитат още повече възела на териториалните и етническите противоречия на Балканите и в Европа. Близо 40 млн. души, от които около 2 млн. българи, остават под чужда власт.
Така мирните договори от Париж трасират пътя на Втората световна война.
