Нито едно българско знаме не е било пленявано в бой. За пръв път през есента на 1944 г. наши родни флагове са взети като военни трофеи. Това става от съветските окупационни части, които арестуват четирите български миноносеца през септември същата година.
Тогава обаче бойни действия няма, но флаговете на миноносците ни остават в ръцете на съветската армия и се съхраняват във военните им музеи като трофеи. След съветската окупация, армията им веднага взима знамената по постовете на нашите поделенията – отново без бой. Едва тогава адмирал Иван Добрев успява да накара руснаците да приберат нашите знамена в складовете си и да не ги излагат по витрините на музеите.
Български бойни знамена има в гръцки и румънски военни музеи. В Румъния тези “трофеи” са от 1913 г. Това са флотски знамена, част от които са подарени им от Русия, а другите румънците сами са си взели от спомагателните ни кораби. При руската окупация край Варна, спазвайки Хагската конвенция, българските кораби сами си свалят знамената и се разоръжават, след това руснаците дават тези знамена за изложба в Румъния.
Имаме наистина пленявано в бойно знаме – на Михаил Шишман, в битката при Велбъжд през 1330 г. Според науката за знамената обаче, това знаме не се смята за боен флаг.
В турски музеи има хайдушки и четнически знамена, които също не се смятат за бойни, въпреки че са използвани от армията и след Освобождението.
