Д-р Емил Мушанов е общопрактикуващ лекар в амбулатория „Медикус” – Видин, от 10 години. Завършил е медицинския университет в Букурещ и има специалност по обща медицина. Тази специалност преподава и в медицинския факултет на Софийския университет. Член е на управителния съвет на сдружението на общопрактикуващите лекари у нас.
– Д-р Мушанов, известно е, че по време на извънредното положение заради коронавируса пациентите ви намаляха. При отслабване на мерките нормализира ли се потокът от хората, които сега ви търсят?
– Посещенията и по време на карантината не спряха, но бяха ограничени. Това се дължи на страха от заразяване, от паниката, която обхвана хората. Контактът лекар-пациент се осъществяваше по телефона – нещо ново и за едните, и за другите. От средата на миналия месец пациентите ни се връщат към нормалния начин на общуване. Сега преглеждам от сутрин до вечер.
– Само страхът ли ги задържаше по домовете?
– Не само това. Спряха детските консултации, женските, разпуснаха училищата, детските градини. Всички профилактични и планови дейности бяха спрени – и за деца, и за възрастни. Цялото внимание на националния щаб и на лекарите се насочи към коронавируса и предпазвнето от тази зараза. Всичко това доведе до отлагане на посещенията при общопрактикуващите лекари.
– Това гибелно ли бе за някои пациенти с други болести?
– Не. Ако хората имат хронично заболяване, но се чувстват добре, отлагането на посещението с месец няма значение. Ако състоянието на пацента спешно се влоши, той си търси помощ, не чака. Не сме имали пропуснати тежки случаи. И по време на карантина не може да се пропусне налагаща се спешна операция, инсулт, инфаркт. Имах такива случаи и изпращах пациенти за спешно лечение. У нас достъпът до медицински услуги е много добър. И по време на карантината хронично болните си идваха за рецепти за лекарствата. Никой не спря да взема предписаните му медикаменти.
– Имахте ли случаи на заразени с коронавируса?
– Да, няколко минаха през мен. Но всички оздравяха, слава Богу.
– Карантината промени ли начина ви на работа?
– Да, аз работя и сега, а може би и дълго време ще е така, с предпазни средства. С маски идват и пациентите ми. В чакалнята влизат по един-двама, които също спазват строги изисквания.
– Имаше ли ваши колеги, които затвориха кабинетите си?
– Във Видин – не, а доколкото зная като член на УС на сдружението ни – и в страната. Ние останахме на своя пост. Като лекар аз знаях, че ще бъда изправен пред различни предизвикателства. Едно от тях бе този коронавирус.
– На какво ви научи карантината, извънредните мерки?
– Станахме по-дисциплинирани и ние, и пациентите. Научихме се да бъдем по-гъвкави, да създаваме по-стройна организация. Сега аз преглеждам с предварително записване, което улеснява не само мен, но и пациентите. Липсва струпване на хора, работим по-ефективно.
– Лично вие изплашихте ли се от ситуацията?
– Не, аз съм израсъл в лекарско семейство и още от малък знаех, че ще стана лекар, за да помагам на хората. Знаех, че лекарите се сблъскват с различни проблеми. Бях готов за мисията си и я изпълнявам.
– Как пандемията промени пациентите ви?
– Започнаха да ценят живота си повече, да обръщат внимание на здравето си. Ако преди някои бяха по-немарливи към профилактиката, надявам се коронавирусът да ги промени и да идват редовно за профилактични прегледи. Ситуацията ги направи по-дисциплинирани. Това ще бъде и голямата полза от разпространението на коронавируса във Видин наред със загубите.
