Завършиха снимките на новия художествено-документалния филм „Грешникът светец”, дело на младия режисьор от Мездра Искрен Красимиров, който сам е заснел всички кадри.
Лентата показва атрактивна версия от игрални възстановки на най-ярките моменти от „Житие и страдания грешнаго Софрония”, написана от самия светец. Сред тях е епизодът „Как се беси поп” и се разиграва в Карнобатската енория, след като поп Стойко напуска Котел и обикаля от село на село. Така попада на мушката на местния селски султан Ахмед Геряй, който хвърлил око на християнска девойка, но нито я взема за втора жена, нито й дава позволение да се омъжи. Като пришълец, поп Стойко не знае тази история и венчава Кованджиевата дъщеря за българин, с което си навлича гнева на султана. Самият владетел и негов помощник на коне срещат попа в полето и правят опити да го обесят на съседно дърво, но той се измъква от примката и бяга. Те гърмят по него, но не улучват и по чудо – с Божията помощ – поп Стойко оцелява. Защото, казва водещият на филмовия разказ Костадин Султов:”Поп Стойко има да върши много народна работа на тоя свят, рано му е да ходи на другия”.
Филмът дръзко смесва герои от различни епохи и изненадва зрителя с гледни точки и коментари както от титулувани професори и доценти в България и Румъния, така и от местни музейни уредници в Котел, Враца, Видин. Снимачният екип е минал и през Арбанаси, Велико Търново, Черепишкия манастир, Букурещ, София, за да открие, че мъдрият дядо Софроний е сбъркал само веднъж, като приживе се е нарекъл грешник, но историята го е опровергала и е обявен за светец.
Ролите на поп Стойко и Софроний Врачански изпълнява учителят Филип Филипов от Враца, водещ е актьорът Костадин Султов. Конните каскади са на баща и син Страхилови от врачанския квартал Кулата, в епизодите участват както професионални артисти като Явор Зехиров, така и ентусиасти и доброволци като полк. д-р Георги Маринов от национален съюз „Единение”, Росица Кузманова – шеф на мемориален комплекс „Ботев път” и историците Недка Димитрова и Пламен Петров.
Филмът за св. Софроний еп. Врачански е нестандартен опит за съвременен прочит на знаменитото му „Житие”. В този низ от митарства, странствания, премеждия и чудодейни избавления на поп Стойко Владиславов, игумен Серафим и Софроний еп. Врачански филмовата камера открива нещо неочаквано. Зад скромния образ на страдалец и мъченик се извисява един необикновен герой на границата между българското средновековие и Възраждането. Той винаги оцелява, въпреки че постоянно е на прицел на поробителите: хвърлят по него стрели, копия, едва не го набиват на кол, косата му окапва от стрес в зандана, бесят го (на снимката горе), стрелят по него с пищови и пушки. Но Бог го съхранява, за да изпълни своята родолюбива мисия. „Не ви ли напомня това за съвременния екшън герой, който винаги си търси белята в невероятни ситуации, но успява да победи врагове, обстоятелства и дори съдбата?, пита сценаристът Красимир Стефанов. И отговаря: „Такъв е и нашият свети Софроний, който незаслужено е полузабравен и почти непознат на съвременните поколения.”
И според декана на историческия факултет в Софийския университет проф. Пламен Митев, св. Софроний Врачански незаслужено е поставен във втората редичка на народните будители. Грешно е категоризиран и като последовател на Паисий. Според историка, истината е друга – поп Стойко прави два преписа на Паисиевата история и във втория вкарва простонародната реч, за да може да разпространява родолюбието сред хората. Той променя тотално родолюбието от съзерцателно при Паисий в действено и мобилно, обикаля поробената земя и буди националното самосъзнание. Софроний е първият български епископ, който проговаря на роден език в църквата във Враца и фактически дава началото на църковната борба. Той пише „Веднош да буде начало” и става родоначалник на триединното действие, като събира заедно вяра, знание и свобода. Проповядва и пише поучения, възвания и позиви към българите да помагат на руската армия през войната 1806-1812 година. Преди да стане светец той става пророк: по неговите препоръки към руския генерален щаб за насоките на настъпление в българските земи, 79 години по-късно ген. Николай Обручев съставя плана за руско-турската освободителна война. Софроний организира първата българска дипломатическа мисия на Замбин-Некович до Русия и като водач на поробения народ връща българската кауза на вниманието на света. „По този начин той става национален герой от величината на Ботев и Левски”, категоричен е проф. Митев.
Филмът е създаден изцяло с дарения и с подкрепата на кмета на Враца Николай Иванов. Почетен председател на инициативния комитет е врачанският митрополит Калиник. Поводът за създаването му са редица кръгли годишнини, свързани с родолюбивата дейност на св. Софроний Врачански – 220 години от ръкополагането му за първия през вековете на робството български архиерей, 250 години от първия препис, който е направил на „История славянобългарска”, 50 години от обявяването му за светец, 275 години от рождението и 200 години от успението му.
