Мария Юрганчева, кмет на разложкото село Баня.
– Г-жо Юрганчева, има ли още свободни места в Баня за Великден?
– Всичко вече е заето. Легловата ни база вече е 2300 легла. Имам предвид само хотелите и къщите за гости. Пристигат за великденските празници и много наши роднини, близки и приятели. На практика селището ни, което е с 3000 жители, удвоява своето население. Интересът на туристите се увеличава с всяка изминала година, почти всеки уикенд се радваме на добра посещаемост. Не е тайна, че и много гости на курорта Банско, който е само на 5 км от селото ни, също идват тук заради минералната ни вода, с която сме известни не само в страната, но и в чужбина. Баня е на второ място в България, след Велинград, по дебит на минерална вода. 72 са минералните ни извори.
– Продължава ли и интересът на инвеститорите към курорта?
– Дори се засилва. До момента има изградени над 20 басейна и минерален плаж в селото ни. Затова ни посещават все повече хора. И не само през лятото. Защото топлата минерална вода води гости тук през цялата година. Селището е предпочитано място за отдих заради лековитите минерални извори и красивата природа. Тук са и туристическите атракции – възстановените в автентичния им вид римска и турска бани. Те са доказателство за древната балнеоложка традиция в района. Само за последния месец са одобрени няколко намерения на предприемачи, които искат да развиват туризъм в населеното място. Трима инвеститори ще построят нови 20 басейна, спортни площадки, хотелски комплекси, къщи за гости. Собственикът на луксозен хотел в Банско довършва изграждането на модерен СПА комплекс, заведение за хранене и два басейна – за възрастни и за деца. Ще вози до Баня гостите на хотела в Банско, за да ползват лековитата ни минерална вода. Строят се и къщи за гости до един от големите хотелски комплекси.
– Увеличиха ли се цените на имотите заради този голям интерес?
– Отдавна цените на недвижимите имоти са високи. Квадратният метър земеделска земя стигна цена от минимум 100 лева, но това не отказва желаещите да имат къщи в Баня. Идват от цялата страна. Някои купуват и стари къщи с парцели около сградите. Една такава къща с 200 квадрата земя се продаде преди време за 90 000 лева, по-новите къщи пък вървят по 130 000-140 000 лева. Харесва им, че селото ни е спокойно и подредено, има чуден изглед към трите планини – Рила, Пирин и Родопите. Но, разбира се, основната причина за интереса им е минералната ни вода. Тя е с температура между 37 и 57 градуса по Целзий. Може да се ползва за СПА, балнеолечение и профилактика на хронично-възпалителни заболявания на опорно-двигателния апарат, помага за възстановяване след получени травми – счупвания, изкълчвания, натъртвания. Полезна е за облекчаване на болките при ревматизъм, гръбначни болки, за лечение на възпаления на нервната система. Затова Баня е сред най-добрите места за СПА и балнеолечение в цяла Югозападна България.
– Ще стане ли скоро Баня национален курорт?
– Изпратих през миналата година писма до Министерството на туризма и Министерството на околната среда и водите с това искане. В тях описах предимствата на нашето селище. Още през 1965 година населеното място е обявено за курортно селище с местно значение, а от 2000 година се развива успешно като туристическа дестинация. Зад искането застава и сформиран за целта Консултативен съвет от местни жители. Необходимо е да се направи пълен анализ, да се чуе експертизата на специалисти. Да се видят всички плюсове и минуси.
– Община Разлог всяка година решава инфраструктурни проекти в Баня. Какво предстои в тази посока?
– Благодарни сме за подкрепата на община Разлог. Общинското ръководство в лицето на кмета Красимир Герчев е наясно, че развитието на туризма е бъдещето на нашия регион. Ще се направи тази година събирателен резервоар за минерална вода. Целта е да не се разхищава този ценен ресурс, който все пак не е неизчерпаем. Ще се асфалтира една от най-дългите улици в селото – „Пета”. Ще се обезопаси реката, която минава през населеното място. Всичко това ще подобри визията на селището и ще е по-лесно то да бъде обявено за курорт с национално значение. По моя инициатива община Разлог осигури средства за облагородяване на района край извора „Благата вода”. Вече разполагаме и с разрешителни от Югозападното държавно предприятие, тъй като местността е в горски фонд. Ще направим кът за отдих и на банянлии, и на гостите. Ще построим чешма, ще направим подпорни стени, ще има беседка и пейки. На това място идват много хора и от съседните селища, за да си пълнят минерална вода.
Община Разлог ще ремонтира и сградата на кметството след спечелен проект по „Красива България“. Постройката се нуждае спешно от поправка на покрива, частична подмяна на дървена конструкция, на старата дограма, нова мазилка по цялата фасада на сградата, мазилка на комини, подмяна на водосточните тръби и улуци. За предотвратяването на течове ще бъдат подменени улуците и водосточните тръби. Ще бъдат изградени мълниезащитна и заземителна инсталации за обезопасяване на сградата. Стойността на проекта е 97 137 лв. Кандидатстваме за трета поредна година с проект по ПУДООС за създаването на парк на площ от 20 декара пред сградата на хигиенната ни баня. Желанието ми е да оградим района, за да не влизат там домашни животни, да засадим дървета и цветя, да направим беседки и пейки. Всичко това ще подобри визията на селището и ще е по-лесно то да бъде обявено за курорт с национално значение.
– Баня се пълни с туристи и заради фестивала, който правите. Ще го има ли и тази година?
– През годините се научихме как да посрещаме гости, а и как да провокираме интереса им към нашето село. Ще организираме трети поред фолклорен фестивал „Свири ми се, пее ми се, оро ми се игра” през септември тази година. Събитието събира хиляди хора, няма свободно легло. Разкриваме красотата на българския фолклор, който е богатството на нашата нация, завещано от дедите ни и предавано от поколение на поколение. Много атрактивни са местните баби, които точат юфка, плетат терлици, приготвят кус-кус и трахана, бият масло в пълните с подквасено кисело мляко гюмове. Правим и изложба на стари баненски народни носии. Показваме и автентичен чеиз, даван в Баня преди 100 години на баненските моми, които се омъжват. Задължително им приготвяли реснач, вълнена черга, ленена черга, ленен чаршаф, червен ястък (б.а. – тъкана възглавница). Сцената, на която се случва това, е амфитеатрална, тя е точно пред римската баня, туристите усещат духа на нашето село.
– Гощавате гостите си с местни специалитети. Кои са най-предпочитаните гозби от туристите и с какво ще ги глезите на Великден?
– Предпочитат автентични ястия да опитат. Характерни за региона са капамата, чолмекът, банският старец, през зимата хапват и много туршия, домашно приготвена. Хит тук е селската ни закуска. Основна част от нея е шуплата, която е бедната сестра на палачинката – прави се от брашно, вода и сол. Сервираме още бъркани яйца и печена на скара сланинка за баненската закуска. За Великден всеки държи на хубавото печено агнешко месо с ориз. Ще прибавим и великденска салата – маруля с варени яйца, както и дроб сърма. Няма да разочароваме гостите си, ще ги посрещнем и нагостим подобаващо.
