Парламентът реши да не се изисква допълнително съгласие от проверяваните лица за принадлежност към бившата Държавна сигурност. Това се случи след приемането на първо четене на промени в Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Според чл. 27, ал.4, т.2 от сега действащия закон, за предварителна проверка за принадлежност към бившите служби се изисква писмено съгласие на проверяваното лице. Сега именно тази точка бива отменена.
Предложението бе направено от народните представители Методи Андреев от ГЕРБ и Петър Славов и Мартин Димитров от Рeформаторския блок. „За“ тяхното предложение гласуваха 100 народни представители „против“ – 35 „въздържали се“ – 3. Депутатите разгледаха още два законопроекта за промени в този закон. Отхвърлено бе предожението, внесено от БСП. Те предлагаха отмяна на Закона за досиетата и закриване едноименната комисия. Левите искаха също дейността, свързана с документите от техните архиви, да се предоставя на архивна агенция, наречена Институт за национална памет. По думите им, той трябвало да действа на принципите на неутралитет и безпристрастност.
Подобно предложение бе направил и независимият депутат Велизар Енчев, но то също бе отхвърлено от мнозинството. В рамките на дебата председателят на ПГ на ГЕРБ и Вътрешна комисия Цветан Цветанов обясни, че Военна информация още не е предала всичките си данни на Комисията по досиетата.
Народният представител от ПГ на АБВ Светослав Белемезов обяви, че Законът за досиетата е абсолютно вреден и трябва да бъде отменен. Белемезов обяви, че АБВ ще подкрепи законопреокта, внесен от Велизар Енчев. Според него, другите два законопроекта съдържат несъвършенства. По думите му, предложенито на БСП за Институт за национална памет не преодолява недостатъците на Комисията по досиетата. Белемезов заяви, че нейната дейност би могла да бъде съсредоточена в Инситута по история към БАН.
