Правителството прие промени в четири постановления, свързани с финансирането, приема и отпускането на стипендии в държавните висши училища и научните организации, съобщиха от правителствената информационна служба след днешното редовно заседание на премиера и министрите.
Промените в ПМС 328/2015 г. са свързани с изпълнение на плана по Стратегията за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014-2020 г., който предвижда делът от средствата за издръжка на обучението, получавани въз основа на комплексна оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда, да нарасне на 50 на сто през 2018 г. и на 60 на сто през 2020 г.
Във връзка с това са въведени два допълнителни коефициента. Първият е за приоритетни професионални направления с намаляващ прием, като за тях се наблюдава отчетен период от 5 години назад във времето. Вторият коефициент е само за обучения, провеждани по професионални направления в определени области на страната с нисък икономически статус. Това са областите Видин, Враца, Кърджали, Смолян и Ловеч, където има филиали на държавни висши училища. Целта от въвеждането на първия допълнителен коефициент е да бъде насърчен приемът по приоритетни професионални направления там, където няма достатъчно интерес от страна на кандидат студентите. Вторият коефициент се въвежда на териториален принцип, за да бъде подпомогнато обучението в области на страната със слабо икономическо развитие, в които има филиали на университети.
В резултат на насърчаващ механизъм беше увеличен приемът във висшите училища по професионално направление (ПН) „Информатика и компютърни науки“ и ПН „Комуникационна и компютърна техника“. Достигнатият по-голям брой на приетите студенти по тези професионални направления през двете учебни 2016/2017 и 2017/2018 години дава възможност за устойчиво планиране на по-голям брой на приеманите студенти през следващите учебни години. Затова се предлага да отпаднат допълнителните преференции за тях, предвидени в ПМС 64/2016 за условията и реда за утвърждаване на броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в държавните висши училища и за приемане на Списък на приоритетните професионални направления и на Списък на защитените специалности.
Предвижда се също максимално допустимият брой на приеманите за обучение студенти и докторанти да се определя за равен на свободния капацитет на съответното професионално направление и да се прилага, освен за ПН „Математика“, и за “Педагогика на обучението по…“, „Религия и теология“, „Физически науки“, „Химически науки“, „Енергетика“, „Материали и материалознание“ и „Химически технологии“.
С промените се предвижда още да не се предлага за утвърждаване прием за неприоритетни професионални направления, за които максимално допустимият брой на приеманите за обучение студенти и докторанти е под 15. Целта е да се ускори процесът по оптимизиране броя на професионалните направления, по които висшите училища провеждат обучение.
Друга промяна е свързана с възможността за утвърждаване на по-голям брой на студенти във висши училища, които обучават по ПН „Туризъм“ и се намират в административни области, за които добавената стойност по факторни разходи, която се формира от сектор „Туризъм“, е средно над 4% по данни на НСИ за последните три години. Тази мярка се налага от необходимостта от оперативни ръководни, както и изпълнителски кадри за туристическата индустрия в България.
С измененията на ПМС 103/1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина се увеличава от 1000 на 2000 броят на осигурените от българската държава места за обучение на наши сънародници от чужбина в държавните висши училища и научни организации за образователно-квалификационните степени „бакалавър“ и „магистър“. За първенците на националните олимпиади по български език и литература и за първенците на випуски на средни и висши училища в райони с компактно население от българска народност в Украйна, Молдова, Сърбия, Румъния и Казахстан местата се увеличават от 15 на 30. За образователната и научна степен „доктор“ увеличението е от 20 на 40 места, а за следдипломна специализация периодът от 120 месеца се увеличава на 240 месеца. Във връзка с разширяването на мрежата от училища в чужбина с преподаване на български език и литература, история на България, география на България и др., се одобрява увеличаване на броя на преподавателите, изпращани от МОН в тези училища от 30 на 50.
Основни предпоставки за приетите промени са, че в страни като Украйна, Молдова, Сърбия, Република Македония, Албания се наблюдава трайна тенденция на увеличаване броя на кандидатите за студенти, докторанти и специализанти и повишен интерес към обучение в български висши училища и научни организации.
Предложените промени в ПМС №90/2000 г. за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации са в две посоки. Дава се възможност на висшите училища да предоставят допълнителни стипендии на студентите, обучаващи се в специалности от т. нар. приоритетни професионални направления. Другата промяна е свързана с актуализирането на размерите на някои видове стипендии. От 450 лв. на 500 лв. месечно се увеличава стипендията за докторантите. Този размер е максималната възможна сума на този етап и е следствие от редица направени анализи и проведени разговори с представители на докторантите и висшите училища. От 135 лв. на 250 лв. се увеличава и размерът на стипендиите, предоставяни на студенти-чужденци, приети за обучение в България по Централноевропейската програма за обмен в университетското образование CEEPUS III. Целта е да се постигне донякъде по-справедливо компенсиране на разходите на тези студенти при престоя им у нас, защото българските студенти, обучаващи се в чужди висши училища по тази програма за обмен, получават стипендии в размер приблизително от 200 евро. В изпълнение на националната политика към българите зад граница, увеличение има и при стипендиите, предоставяни на студенти, приети за обучение в Тараклийския държавен университет в Молдова съгласно Споразумението между правителствата на двете държави.
Всички промени са израз на държавната политика, очертана в Стратегията за развитие на висшето образование, приета от Народното събрание, и направените анализи на висшето образование и пазара на труда.
