Образован и с професия, работещ, но пък зле печелещ: така изглежда средностатистическият български имигрант в Берлин, дошъл в Германия след 2008 година. Подробности по темата разкрива едно актуално германско проучване.
Как изглежда новият профил на средностатистическия български имигрант в Берлин? Отговор на този въпрос дава германското Сдружение за образование и научни изследвания “Минор” в рамките на проучване на новата вътрешна европейска миграция. Това е първото по-подробно изследване на тази тема. То има за цел да установи мотивите за тази миграция, както и да разгледа отблизо шансовете на мигрантите за интеграция на германския трудов пазар. Проектът е финансиран от Сената на Берлин, а целта му е да бъдат направени изводи за актуалната ситуация, на базата на които да бъдат внесени подобрения. Проучването е проведено от ноември 2014 до края на декември 2015 година и е насочено към новите мигранти от четири европейски страни: България, Румъния, Полша и Франция.
Българските имигранти и образованието
В анкетата са участвали граждани от гореизброените страни, които в момента пребивават в Берлин и са пристигнали в Германия след 2008 година. От България са се включили общо 880 души, като близо половината от тях са заявили, че работят, а 16% следват в университет. Около 15% от тях са отговорили, че си търсят работа.
“Повечето от българите, включили се в проучването, са много добре квалифицирани”, казва Дорит Комитовски от Сдружението за образование и научни изследвания “Минор”. Над 53% от анкетираните българи имат завършено средно образование, а 38% – академично (бакалавър, магистър или докторска степен). От тези с висше образование най-много са учили икономика (26%), следвани от инженерни, социални и медицински специалности.
В групата на работещите българи мъжете са мнозинство. Най-много от тях работят в строителството, хотелиерството и ресторантьорството, както и в сектора на услугите. Почти 60 на сто от тях обаче признават, че работят под нивото на професионалната си квалификация. Това важи най-вече за висшистите, като при хората с бакалавърска степен цели 85% извършват дейност, изискваща по-ниска степен на квалификация, изтъква Дорит Комитовски. 31% от работещите българи вземат нетна заплата между 1000 и 1500 евро. А 28% от анкетираните са заявили, че получават месечна нетна заплата между 500 и 1000 евро. Важна подробност е, че българите са най-зле платени. Останалите изследвани национални групи (французи, поляци и румънци) получават по-високи заплати.
А какво ги е накарало да напуснат България? Най-честите отговори на този въпрос гласят: “Очаквах, че в Германия ще имам по-добри шансове за намиране на работа”, “Разчитах на по-добри шансове за намиране на работа с по-добри условия на труд” или “Бях недоволен от развитието на политиката в България”.
Изследването напълно опровергава твърденията за съществуването на социален туризъм, казва Дорит Комитовски. Тя посочва, че 76% от анкетираните българи, в това число и търсещите работа в Берлин, не получават никакви помощи от държавата. Повечето от тях са отговорили, че разчитат на подкрепата на партньор/партньорка, родители и роднини или живеят от спестяванията си.
Какво им пречи?
Много от българските участници в проучването заявяват, че германските работодатели не им предлагали трудов договор и очаквали от тях да работят като самонаети лица. Това е и една от трите най-често срещани пречки при намирането на работа от българите. Другите две са езиковата бариера, т.е. недостатъчните им познания по немски език, както и липсата на контакти и социализация.
Българите в Берлин срещат големи трудности и при намирането на жилище, гласи друг извод от изследването. Много от тях са посочили, че попадат в същински дяволски кръг: много работодатели не желаели да ги наемат на работа без жилище, а без работа те нямат шанс да си намерят добро жилище. Самите жилища често са в много лошо състояние, а наемите – високи. Има и много оплаквания от дискриминация, трудова експлоатация и лоши условия на работното място. Тези изводи се потвърждават и от друго изследване , проведено по-рано през годината от фондация “Фридрих Еберт”.
Много от българите не са си направили труда предварително да се информират за това какво ги очаква в Германия. Така към езиковите трудности се прибавят и редица други препятствия, които само усложняват нещата. Най-често това са въпроси, свързани с месечните разходи за живот, наемането на жилище, езиковите курсове и здравните осигуровки. На пето място са темите, свързани с пазара на труда: възможности и начини за кандидатстване за работа, условия на труд и трудови права. Такава информация вече съществува на немски и български език:http://www.faire-mobilitaet.de/bg/. “Въпреки това много българи продължават да идват неподготвени в Германия”, казва Дорит Комитовски.
От проучването става ясно, че все повече българи получават германски социални добавки. Право на такава помощ имат работещи граждани, на които не им достигат средства, за да се издържат. Това означава, че все повече българи работят, но печелят толкова малко, че получават право на социални помощи от държавата. Резултатите от изследването сочат още, че най-важни за намирането на работа са личните контакти и социалните мрежи. Някои от анкетираните българи се оплакват от липсата на българско лоби и недостатъчна взаимна подкрепа вътре в българската общност.
Полезно е да се знае
Дорит Комитовски, която е експерт по въпросите на миграцията и бивш консултант от Бюрото за командировани работници в Берлин към Германския профсъюз DGB, подчертава, че онези българи, които смятат тепърва да опитат късмета си в Германия, би трябвало да имат предвид следното:
“Познанията по немски език играят ключова роля в интеграцията на трудовия пазар. Германският трудов пазар все още не е двуезичен, както в много други страни и през следващите няколко години не се очаква това да се промени”, казва Комитовски и добавя: “Освен това българите, които искат да емигрират в Германия с цел работа, е добре да се запознаят предварително и възможно най-подробно с условията за работа в Германия. Необходимо е да са наясно с това какви професии се търсят и къде, както и да проучат какви са основните им трудови права.”
За съжаление българите все още не познават достатъчно добре правата си, казва Комитовски. Още по-тревожно, според нея, е, че те нямат нагласата и амбицията да търсят правата си по съдебен път. “В същото време съществуват множество бюра за безплатни консултации, както и законови възможности за покриването на съдебни и адвокатски разноски”, изтъква Дорит Комитовски.
Източник: “Дойче Веле”
