Как изглежда Бюджет 2017 през погледа на градоначалниците? Представяме ви позицията на Иво Димов – зам.-председател на УС на Националното сдружение на общините в България (НСОРБ) и кмет на община Димитровград.
Основното, върху което фокусираме вниманието си в този бюджет, е нуждата първо – да се увеличи размера на средствата за общинските администрации, второ – да се увеличи изравнителната субсидия за най-бедните общини и трето, но не на последно място, да се увеличи целевата субсидия за общинските пътища с над 10 млн.лева. Тези три оси са основополагащи за функционалността на общините.
Ще започна със средствата за администрациите. За нас, кметовете, е повече от невъзможно да предоставим конкурентни условия за работа на експерти и подготвени професионалисти, когато ни липсва финансовия ресурс да осъществим предложенията си. В същото време бизнесът доста гъвкаво обезпечава нуждите на подобен тип експерти чрез по-високи заплати и премии, жилища, разход за гориво, собствен транспорт и всякакви режийни придобивки. Ето защо общините не могат да задържат качествени експерти или да привлекат и изобщо да бъдат атрактивни за подобни ключови висококвалифицирани кадри като главен архитект, главен инженер, данъчни експерти и др., които повишават качеството на предоставените услуги, а оттук и рефлекса върху гражданите.
За това и нашето предложение за увеличение от 15 лева на човек на практика няма да отговори и да реши нуждите ни, но е първа крачка в посока на стандарт, който трябва да отговаря на ценза на тези хора.
Предложението ни към бюджета е за увеличаване с 6 млн. лева, с което да се постигне поне средно месечно възнаграждение от 490 лв. на човек в общинска администрация, при минимална работна заплата за страната от 460 лв.
Другото ни предложение за изравнителната субсидия за най-бедните общини има за цел да изравни в някаква степен минималното равнище на местните услуги. Ами само си представете, че към днешна дата в България има общини, които заради ниския си приходен капацитет – нямат производства, бизнес среда и равнище на доходите – са в почти в статично положение, с незначителен ръст и това са повече от половината общини в страната – 170 общини, а 88 от тях са под 1% ръст.
Ние искаме държавата да бъде онзи компенсиращ фактор на дефицита за най-бедните общини в България, който я превръща в гарант на общността. Подобни политики са израз и на основната икономическа стабилност в държавата. Когато настояваме с колегите от Националното сдружение на общините в Република България необходимостта от финансов стабилитет за най-бедните общини, ние всъщност залагаме една дългосрочна обща солидарност, която балансира разликите между най-бедните и най-богатите общини, а от тук икономическата стабилност за цялата ни страна. Това са важни предпоставки, с оглед на бъдещето, тъй като знаете държавния бюджет е макро рамката, която определя икономическата среда в страната.
По отношение на пътната мрежа. Това е един от най-важните и стратегически проблеми пред общините по посока на бъдещото им развитие. Всъщност общинските пътища обхващат най-вече пътната мрежа между селата и осъществяват връзката между тях и общинския център. За да се развият те, а от там и селското стопанство, като един от основните ни отрасли, трябва да се подобри общинската пътна инфраструктура. Традиционно третокласната и четвъртокласната пътна мрежа остава някъде назад при определянето на приоритетите за финасиране по разбираеми причини. Създаването на предпоставките за развитие на един район са в неговата инфраструктура и за това с моите колеги настояваме целевата субсидия за капиталови разходи да бъде увеличена с 10 млн. лева, за да се подобри, макар и частично пътната общинска мрежа.
Сдружението на общините доказа, че ясно детайлизира нуждите на хората, тъй като именно кметовете сме тези, които знаем как държавата трябва да разпределя ефективно своите ресурси, за да бъдат те максимално полезни и с ефект върху живота на гражданите.
