На 18 юли се навършват 181 години от рождението на Апостола на свободата. Същата дата е обявена и за официален празник на родния му град – Карлово. Какво означава Васил Левски за карловци? Достойни негови наследници ли сме днес? Кои са другите бележити българи, прославили възрожденския град? Отговорите на тези и още въпроси научихме от Петя Найденова – дирекция "Култура", община Карлово.
– Г-жо Найденова, каква ще бъде тазгодишната програма за празника на Карлово?
– Програмата за честването на празника на Карлово има по-скоро официален и протоколен характер, отколкото развлекателен. Защото Левски е име, което не търпи волности от типа на "Празника на розата" или "Празника на лавандулата". Началото на проявите започнаха още на 7 юли с ХХVII Национален събор – надпяване, на който над 400 участника от фолклорни групи пяха патриотични песни, стари градски песни, рецитираха стихове. В навечерието на празника на града – 17 юли, ще се състои церемония по връчване на наградата на Карлово. На централния площад ще се проведе тържествен концерт с участието на Биг Бенда и ансамбъл "Българе". Следващият ден, 18 юли, когато е рождената дата на Апостола, ще започне със света литургия в храма "Свети Николай" в 9 часа, след което ще се състои поднасяне на цветя на гроба на Гина Кунчева. Следва литийно шествие до центъра на града, където отново ще има тържествена литургия с издигане на знамената и посрещане на походниците от Националния поход „По стъпките на Апостола”. Богата музикална и литературна програма ще има в Националния музей "Васил Левски". Следобед в 17 часа художествените състави на структурите на Съюза на офицерите и срежантите от запаса и резерва, след 20 ч. се изнася знамето на карловския революционен комитет и тържествено се съпровожда до площад "Васил Левски", където пред паметника ще има тържествен митинг- заря и изпълнение на български песни.
– Какво означава този празник за карловци?
– Това е празник не само на Карлово, но и на цяла България. Васил Левски принадлежи на всички. Независимо от това, че Дякона е наш съгражданин, той е преди всичко българин. Той има място във всяко българско сърце. Карловци сме свидетели на това как всеки българин, който по някакъв повод дойде тук, намира начин да остави цвете пред паметника на Апостола. Много е трогателно. И когато попиташ тези хора за националния ни герой – те споделят невероятни неща като чувство към Апостола на свободата. Любовта към него, българската, патриотичната… Левски е име, което обединява, продължава да предизвиква респект, уважение. Той е една достижима недостижимост.
– Какво ни е завещал Апостола? Достойни ли сме днес да сме негови наследници?
– По инициатива на кмета на общината д-р Емил Кабаиванов миналата година във връзка със 180-годишнина от рождението на Апостола беше издадено тефтерче, подобно на оригиналното на Левски, с различни негови послания на всяка страница. Тези толкова човешки думи, непретенциозни, но сякаш извиращи от сърцето показват, че наистина Левски е бил европеец. Такъв смисъл какъвто днес влагаме в думата европеец. Той е бил българин, преди всичко човек, след това всичко останало. За да бъдеш патриот, за да се бориш за родината си трябва по човешки най-напред на усетиш трепетите на хората. Много от хората не са го разбирали, защото той е казвал това, за което дори не са смели да мечтаят. "Времето за помагането е сега. Закъснелите не ще бъдат вече наши приятели". Левски е казвал това, което е мислел – по подходящ начин на подходящото място. В днешно време, сега, трябва да препрочитаме Левски. Независимо, че сме го издигнали като икона в сърцата си. Той е икона, до която можеш да се докоснеш. Не е нещо, което да е съществувало извън времето и пространството. Той е реален.
– Имаме ли Левски в днешно време?
– Левски казва "Времето е в нас и ние сме във времето". Ако времето поиска такъв Левски, ако ние го поискаме – той ще се яви. Защото днес българинът иска нещата просто да му се случат, а не да си ги извоюва. Левски тръгва по един път, който никой не е виждал изход. Не са виждали нито светлото бъдеще, нито свободата в тунела… просто са вървели по пътя, който ни е довел до свободата днес. Затова България е единствената държава на Балканския полуостров, която от създаването си не е променяла името си. Това обеснява много неща – това обеснява личности като Левски.
– Защо рождената дата на Апостола е избрана за празник на Карлово?
– Рождената дата на Васил Левски отдавна е празник на Карлово. Може би от това се различаваме малко от традицията за честванията – отбелязването на смъртта на Апостола. Но в Карлово то е по-скоро началото на неговия път към безсмъртието. Левски все още е жив и обесването му е едно преклонение пред подвига. Но една смърт не може да бъде празник. Затова няма нищо по-естествено празник на Карлово да бъде рождението на Дякона. Нищо, че сме в сърцето на Розовата долина, нищо, че има плеяда от възрожденци тук – Христо и Евлоги Геориеви, Ботьо Петков… Но Карлово не може да има друг празник освен 18 юли – няма друго събитието, което да засенчи тази дата.
– Какъв е интересът за посещаемост на къщата-музей на Дякона?
– Моите впечатления са, че непрекъснато има автобуси пред къщата на Левски. Всекидневно е посещавана от деца, организирани туристи, семейства, граждани. В самия музей работи един патриотичен екип, експозициите се обновяват непрекъснато, издават се нови книги, провеждат се различни срещи с ученици, коментират се различни факти около живота и делото на Апостола.
– В Карлово са родени множество бележити българи като Христо и Евлоги Георгиеви, Ботьо Петков и др. Не остават ли те в сянка за посетителите на Карлово?
– Имена като Пешо Радоев – основополжник на балета, българските възрожденци Христо и Евлоги Георгиеви, Джон Атанасов са символ на Карлово. Хората не са ги забравили и отдават почит на тяхната заслуга за просперитета на България. В Карлово е имало много напредничави за времето си хора, по улиците тук има много паметни плочи, пред които всеки българин може да се преклони. Възрожденско Карлово е един микроевропейски космос.
– Какво включва културният календар на общината до края на годината?
– Малко след рождението на Левски, на 20 юли, също имаме честване на "Страшното" – най-трагичното събитие в историята на Розовата долина. По време на Руско-турската Освободителна война през 1877 г. всички мъже от 7 до 77 години са избити от башибозуци. 2018 е годината на Христо Ботев, когато се навършват 170 години от рождението му. Честването на това събитие ще отбележим на 1 ноември. По този повод има обявен литературен конкурс, както и церемония по връчване на наградата на името на Иван Григоров. Това е последното официално мероприятие от културния календар на общината за тази година.
