“Няма криза в българския парламентаризъм и е невъзможно да говорим за подобни проблеми”, каза Михаил Миков, председател на 42-то Народно събрание, което е във Велико Търново по повод честването на 135 години от създаването на Търновската конституция.
“Изпитанията пред една или друга регистратура не могат да се нарекат криза на парламентаризма. Той е утвърден и въпросът за парламентарна република България е безспорен”, допълни той.
“Това, което се случва в Народното събрание в момента е израз на конфигурация, която се случи след предсрочни избори миналата година, израз на поведение на определени политически сили и на отговорност на всеки един отделен депутат”, заяви Миков.
По думите му българите първо трябва да прочетат конституцията и след това да търсят нередностите в нея. Председателят каза още, че по този повод на 16 април ще бъде публикувано най-голямото й издание в 150-хиляден тираж, за да може тя да влезе във възможно най-много домове.
Според Миков основният закон не е съвършен, но е социален и демократичен. Всичко е разписано доста подборно и ясно. Дебатите за промяната му се случват заради непознаването на текстовете, както и поради липсата на пряко прилагане на закона.
“Свободата се превръща във висша ценност и в основна линия на Търновската конституция. И така преминала през времето тази свобода се превръща в най-големият атестат за зрелостта на българската интелектуална мисъл след Освобождението”, каза Миков в приветствието си към участниците в научна конференция, посветена на събитието.
Форумът е под надслов “135 години съвременна българска държава” и се организира от Народното събрание, Великотърновския университет и СУ “Св. Климент Охридски” в партньорство с Регионалния исторически музей. Тя ще продължи на 15 април в София.
На събитието присъства и председателят на Висшия конституционен съд Лазар Груев, който отбеляза, че работата на Учредителното събрание не се различава в някои отношения от работата на сегашното 42-ро Народно събрание.
В словото си той цитира извадки от тогавашния български печат, показващи, че и тогава кворумът е бил проблем в народното събрание, но никой от депутатите не си е позволявал да изчезне без да уважителна причина.