На днешната дата през 1922 г. в Бяла Слатина се ражда талантливата българска поетеса Блага Димитрова.
Тя се ражда в семейство на майка учителка и баща юрист и израства в Търново. През 1941 г. завършва класическа гимназия в София, а през 1945 г. – завършва славянска филология в Софийския университет. През 1951 г. защитава дисертация на тема „Маяковски и българската поезия“ в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Дълго време се занимава с редакторска, преводаческа и обществена дейност.
Блага започва да пише още като ученичка. За първото си романово произведение Димитрова черпи впечатления от строежите в Родопите, където тя отива след като 8 години работи като редактор на списание Септември (1950-1958). Този и роман – "Пътуване към себе си" се нарежда сред най-добрите и творби, наред с "Отклонение", "Страшният съд", "Лавина" и забраненият по време на тоталитарния режим роман "Лице". През 1987 година участва в създаването на "Литературно-художествен кръг – 39-те". Между 1987 и 1989 година и е забранено публикуване на творбите й заради десидентските й възгледи и дейности.
Признание за дейността си като писател Димитрова получава с удостояването с множество български международни литературни награди и отличия, включително орден "Стара планина" – първа степен. Романът и Лавина е филмиран през 1981 година, а през 2003 е издаден 1 т. от нейните съчинения, като предстоят да излязат и останалите 22 тома.
На 2 май 2003 г. след сериозно онкологично заболяване и тежък инсулт Димитрова издъхва.
Нека си спомним за Блага Димитрова с няколко нейни мисли за любовта, мъжете, жените и живота:
Женската усмивка има сила на удар, особено ако е придружена от ласкателство…
Мъжете се влюбват не в нас, а в собствения си образ, който откриват в нашите очи.
Мъжът е погълнат от мига, а жената търси продължението.
Навярно това е любовта – без вериги, без решетки, без клетви. Без гаранция. Истинската любов, най-хубавата – това е свобода. Вратата не се заключва. Мога да си отида, когато поискам.
Не мога да понасям женското "не“, което значи "да“. Когато искам, аз казвам "да“, а когато не искам, казвам "не“. Жени, аз ви връщам човешкия език!
Ако моята любов е грешка, тогава най-вярната стъпка в живота ми е тази грешка!
Няма щастие, наготово поднесено като сладко от вишни на табличка!
Ако ти си станал необходим на другия, ако си станал неотменима част от въздуха край него, от мислите му, никой не може да те изскубне от живота му.
Да живееш, значи да усещаш как бързо, как задъхано тече времето през тебе, как излита с горещото ти ускорено дишане, как ручи с потта през порите на кожата ти, как се оттича с парливите тръпки на умората вечер… как бие с учестения ти пулс.
