Арх. Здравко Здравков е главен архитект на София от април 2016 г. Роден е в Плевен през 1972 г. Завършил е специалност „Архитектура“ в Университета за архитектура, градоустройство и геодезия (УАСГ) през 1997 г. Административният му опит започва в община Плевен като главен специалист в сектор „Градоустройство“, след което оглавява сектора. През 2004-а става главен архитект на община Червен бряг. Арх. Здравков е бил водещ проектант на редица малки и средни предприятия, складови бази, бази на транспорта, на строителството и производствени комплекси, на хотели, жилищни сгради. Като водещ проектант и ръководител проект за завода за автомобили „Литекс моторс“ печели наградата „Сграда на годината“ за 2011 г.
-Арх. Здравков, София е един от градовете отличници с Общ устройствен план. Защо е толкова важно да го има?
– Наличието на Общ устройствен план е възможният и сигурен начин за правилното развитие на града, защото именно с ОУП се създават всички правила и механизми за развитие в един по-далечен хоризонт. Именно ОУП, след влизането му в сила 2007 година и изменението му 2009-а дава възможност за спиране на хаотичното застрояване и изработването на планове на парче. Дава една цялостна визия и стратегия за развитие на територията. Да, ОУП през тези десет години показа и своите недостатъци, именно за това аз и моят екип започнахме работа за изготвяне на визия за развитие на София, която ми беше възложена от Общинския съвет и която да бъде част за подготовка на задание за изменение на ОУП.
– Кои са основните проблеми, които срещат колегите ви архитекти от другите градове, които нямат ОУП?
– Липсата на ОУП е липса на регламент. Когато няма ОУП, няма конкретика на параметрите на застрояване, не могат да бъдат защитени терените, които са отредени за озеленяване. Няма яснота за провеждането на първостепенната улична мрежа, няма яснота по отношение на опазването на културно-историческото наследство. ОУП е правната рамка, по която един град може да се развива устойчиво.
– Кметове неофициално коментират, че устройствените планове буксуват точно на обществените обсъждания. Кой има интерес от саботирането им?
– Лично аз считам, че самият механизъм за изработване на Подробни устройствени планове е важно да бъде променен. Включването на хората в процеса на обществено обсъждане в момента става в един етап, в който им се представя един вече готов продукт. Гражданите не могат да припознаят този продукт като свой и обикновено има голям обществен отпор по всички планове. Редно би било да се стартира с едно доста по-навременно включване на обществените организации и инициативните комитети в една ранна фаза на изработване на плана – още на фаза задание. Така ние ще можем да имаме яснота какви са очакванията към този ПУП. Тази промяна е важна, защото активността на гражданите се увеличава с всеки изминал ден и хората имат желание да участват в процесите на управление на градовете си. Редно е гражданите да бъдат ангажирани в ранната фаза на изработване на плана, а не пред тях да се представи един готов продукт, който те да припознават за свой.
– В концепцията си като кандидат за главен архитект обявихте, че една от основните ви цели е зелена София – от позицията ви сега как изглежда реализацията й?
– Зеленият град е съвкупност от мерки, които включват не само терените, отредени за озеленяване, парковете и градините. Най-важното за зеления град, което заложих и в концепцията си, е темата за мобилността, а именно смяна на сегашния модел на придвижване с лек автомобил в София „от врата до врата“. Когато в ПУП променим нашето мислене и заложим на качествени пешеходни и велосипедни трасета, обърнем внимание на правилното проектиране на улиците и правилното проектиране на пешеходните пространства, ще променим постепенно и отношението си към начина на придвижване. Другият важен фактор е енергийната ефективност. Тук е много важно да си поставим важни цели. В Германия например, има стратегия до 2030 година обществените сгради да бъдат с нулево потребление, за всички жилищни сгради срокът е до 2050 година. Важно е и ние да имаме ясна визия по отношение на енергийната ефективност на сградите.
– Кое се оказа най-голямото предизвикателство, след като поехте поста?
– Възможностите, които дава ОУП да се извършва хаотично застрояване, без внимателно анализиране на конкретна територия за поемане на натоварване от съответните високи сгради. Именно затова предложих промени в ЗУЗСО с текстове, които касаят сгради над 75 метра и въвеждането на наредба, която да изследва комуникационно-транспортния достъп до сгради. За съжаление, текстовете между първо и второ четене не минаха в Народното събрание, но ние ще продължим работата си до следващото редовно събрание.
Другият конкретен ангажимент това е превръщането на историческия център в пешеходна зона и създаването на една поредица от пешеходни пространства, обвързани от градинки и площади, за да може така да се оформи и затвори един пълноценен пешеходен градски ринг. Именно за това ангажирахме в нашата работа екипа на световноизвестния урбанист Ян Геел, който напролет ще се включи в анализа на публичните пространства на София.
– Как виждате поне частичното решение на проблема с огромния брой автомобили в столицата?
– Обратно на логиката, решението е свързано не с изграждане на нови трасета и провеждане на нови улици и градски булеварди, а чрез създаване на съответните рестрикции в градската среда. В момента правилата и нормативите ни задължават да имаме осигурено паркомясто на мястото, където живеем, на мястото, където работим, мястото, където пазаруваме. Реално ние се грижим повече за автомобила си, отколкото за себе си. Необходимо е да създадем такава система от мерки, с която да демотивираме хората да ползват личните си автомобили и да се върнат към ползването на обществения транспорт и велосипедите. Това, разбира се, няма как да стане от днес за утре. Първо е необходимо да създадем една качествена, безопасна и обвързана велосипедна мрежа. След изграждането на подземната инфраструктура на трети метро диаметър ще бъде облекчен наземният транспорт. Това са част от мерките, които ще помогнат повече хора да ползват масовия градски транспорт и да намалим общия брой на автомобилите. Не е логично един автомобил в момента да струва колкото един смартфон. Трябва да се създаде система от мерки, които да демотивират хората да ползват личните си автомобили.
– Обявихте също, че ваш приоритет е изготвянето на визия за развитие на София до 2050-а – какво ще залегне в нея?
– По отношение визията за развитие на София сформирах координационен екип, който проведе поредица от срещи. Над 100 души участваха в първия етап по създаването на методологията за развитие на визията. Визията на София не е ангажимент и дело само на един човек. Идеята е да се чуе мнението не само на професионалистите, а и на хората, които живеят и работят в този град, хората които са ангажирани с градското планиране. Първата стъпка от създаването на визията е именно методологията и всички разработки се провеждат публично. Аз съм изключително доволен от работата до момента, защото срещите по визията, комуникацията, коментарите, които се провеждат, коренно променят начина на планиране. Ангажирах максимален брой участници, има коментари през социалните мрежи, срещите се проведоха в обществени пространства, бяха излъчвани онлайн. Считам, че точно това е методът на работа, който да припознае визията от всички хора и тя да бъде подкрепена и от политиците, за да даде насоките на развитие на нашия град през следващите 20, 30 или 50 години.
– Ще ви попитам и по няколко конкретни казуса. Ще има ли небостъргачи в София, след като плановете за тях са върнати за доработване?
– Темата за небостъргачите е изключително актуална, защото в момента оскъдната градска територия не предоставя големи терени за застрояване. Технологиите напреднаха, строителните фирми добиха самочувствие и опит да се захванат с подобен тип проектиране и строителство, защото проектирането на такава сграда е изключително скъпо. Има искания за изгражданите на такива сгради, но те са пръснати на територията на цяла София. Точно това е един от проблемите на ОУП – така наречената смесена многофункционална зона или както ние архитектите я наричаме Зона СМФ. Тя дава възможности без ограничение във височината такива сгради да са пръснати из града, като единственото ограничение е изискването на Гражданска въздухоплавателна агенция за облитането на София от самолети. Моето голямо желание е чисто нормативно да се въведат изисквания към ЗУЗСО за високите сгради – да има специален регламент по отношение на изграждането на такива сгради. Да бъдат анализирани както достъпността посредством автомобили, масов градски транспорт и велосипедно движение, така и да бъде направен анализ на наличната транспортна инфраструктура, която осигурява довеждащите връзки като ток, вода, канал. Не на последно място, тези сгради участват активно в общия силует на града и затова трябва много внимателно да прецизираме мястото, за да не нарушим общото възприятие и цялостния силует на София.
– В Пловдив има решение за премахване на гаражните клетки, Столична община има ли подобни планове?
– Гаражни клетки се премахват в София. Успех в това отношение има кметът на район Люлин, който вече премахна значителен брой клетки. Гаражните клетки са един остатък от развитието на панелните комплекси. Постепенно тези клетки ще изчезнат от градовете, защото когато хората са наясно, че две гаражни клетки заемат три паркоместа, а последните са оскъдни на територията на комплексите, гаражните клетки е ясно, че трябва да бъдат премахнати постепенно. Нулева търпимост имаме към незаконното строителство. За незаконните гаражни клетки създаваме констативни актове. Имаме чисто процедурни проблеми със самото им премахване, тъй като трудно се индивидуализират самите собственици на въпросните клетки. Често влизаме в едно безкрайно административно производство, затова механизмът за тяхното премахване, считам, че чисто законово трябва да бъде облекчен, за да можем да действаме на принципа на репатрирането на незаконно паркиралите автомобили.
– Очаквате ли скоро разрешение на казуса с паметника пред НДК?
– Има решение на Столичен общински съвет, което аз съм длъжен да изпълня. В момента има изготвен проект от „София проект“ за премахване на паметника и адаптация на пространството, върху което се намира, докато се намери консенсусно решение, възприето от всички за реализацията на нов паметник и приобщаването на това място към градската среда. До българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 паметникът ще бъде демонтиран.
ГЛАСУВАЙТЕ В КОНКУРСА “КМЕТ НА МЕСЕЦА” ТУК!
