Изминаха 168 години от рождението на великия роден поети, признат за Патриарх на българската литература – Иван Вазов. Създателят на емблематичните произведения "Под игото", "Опълченците на Шипка", "Аз съм българче" е роден на 9 юли 1850 г. в Сопот. Учи в родния си град, в Калофер и в Пловдив. Живее за кратко в Румъния, където срещата с хъшовете насочва младия поет към патриотично-граждански теми, на които остава верен цял живот. Работи като учител и преводач, включва се в различни родолюбиви начинания – преди и след Освобождението, за кратко е министър. Но основното му призвание – писателството – дава облика на живота му.
Ето някои от най-запомнящите се цитати на големия Вазов:
"Стресни се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло – какво ще да му завещайш?"
"Най-важното за поета… да бъде син на своя народ и на своето време."
"Ти ме роди, но ти ми даде и светлото що в теб блестеше, ти и човека в мен създаде – ти двата пъти ми майка беше!"
"Нито жена, нито злато, нито сребро не правят човека благополучен на този свят, а знаеш ли кое? Свободата!"
"Ние, българите, за да видим, за да видим света и чудесата му, няма нужда да ходим така далеко, защото нашата България е един непознат и чуден свят."
"О, Българийо, никога не си тъй мила, както кога сме вън от тебе! Никога не си ни тъй необходима, както когато те изгубим безнадеждно!…"
"Не се гаси туй, що не гасне."
