На тази дата през 1873 г. е обесен Димитър Общи (Димитър Николов/Николич, Димитър Косовеца, Димитър Панайотов) – български революционер, помощник на Васил Левски, владее няколко езика. Роден е около 1835/1836 г. в с. Дяково, Скопско (днес в Република Македония). През 1866 г. участва в Критското въстание (1866-1869 г.), след което известно време е при Дж. Гарибалди в Италия, обикаля из Черна гора и Сърбия, действа с чета из българските земи. Преди това в 1862 г. участва в Първата българска легия в Белград.
Определен от Българския революционен централен комитет за пръв помощник на Васил Левски, през 1871 г. той се прехвърля на юг от река Дунав и се включва в изграждането на Вътрешната революционна организация. Подтикван от амбицията за по-голяма власт, не спазва строго дисциплината, както се изисква в устава на организацията, и предприема даже фракционна борба против Васил Левски. С тези си действия създава сериозни трудности при изграждането на революционната мрежа в различните краища на страната. През есента на 1872 г. организира Арабаконашкия обир, който става причина за първите удари върху революционните комитети в Софийско, Орханийско (днес Ботевградско), Тетевенско и др.
Заловен от османските власти и изправен пред съда, Общи прави пълни разкрития за дейността на Вътрешната революционна организация (ВРО) в тези краища, като смята, че по този начин обществеността в Европа ще прецени обира не като криминален, а като политически акт. Вместо това той допринася за разкриването на революционната мрежа в Западна България и за арестуването на голяма част от нейните дейци, включително Васил Левски. Осъден е на смърт и е обесен в София.
