Слабата демография на Балканите, без Косово и Албания, е ключов фактор за страха ни от бежанците. Това смята д-р Бойко Василев, лектор на конференцията “Медии и бежанци”. “Неизпълнените обещания на Запада също разочароваха българите, понеже за нас нямаше план “Маршал”, инвестиции и туристи, а само бежанци. Чувстваме се предадени и затова българите да се страхуват”, убеден е той.
Василев каза също, че насочването на социалните помощи към бежанците кара хората да негодуват, защото “бедност се натрупва върху бедност”.
Слабостта на балканските държави е видима, те са в криза, като например Гърция, посочи той. “Усещаме, че нашите държави не могат да поемат отговорност за сигурността ни, че институциите издъхват. Има тесен елит, който живее в интернет, изолирано от другите, в глобалния свят. Но той е намразен, заподозрян, че е платен”, разясни Бойко Василев.
От другата страна са неинтегрираните малцинства, а средностатистическият българин смята, че и тези малцинства, както и елитите, живеят за тяхна сметка. Всичко това води до страх и несигурност в бъдещето. “Провалът на Европа да интегрира ромите изостри отношението към бежанците. Не можем да се справим вътрешно, как ще се справим навън?”, попита той.
Според Ваислев, кризата с политическата коректност на Запад у нас се разчита като незнание на ЕС какво да прави с бежанците. При нас липсва дебат за интеграцията, първо трябва да решим ромския проблем, тогава можем да мислим за бежанците, каза още Василев. “Нашата грешка е следната: бежанците в медиите се смесват с ислямския тероризъм. Те са слабо свързани, но различни проблеми. Взривовете в Брюксел се извършиха от местни хора, истинската криза е в гетата, не при мигрантите. Но ние и ЕС дори не можем да се справим с местните малцинства, какво остава за арабските”, допълни той.
Външната грешка е, че световните телевизии гледат на Балканите като на сбор от диваци, които насъскват кучета срещу бежанците, като Динко и твърдят, че всички сме такива, уверен е Василев. Източноевропейците са характеризирани само с лошо, но това никога не се прави за мюсюлманите и мигрантите. Прочетете статиите на британските таблоиди за нас и опитайте да замените думите “българин” и “румънец” с “бежанец” – тези медии никога не си позволяват да пишат по този начин за никого, освен за нас”, каза още Бойко Василев.
Според него, социалните мрежи създават озверяване – коментираме, а малко четем и не знаем фактите. “Не разсъждаваме, а приемаме всичко емоционално в Интернет. Този ефект се пренася и в телевизиите – за и против, крайност срещу крайност. Къде са репортажите, къде са разследванията? Сега слушаме крясък срещу крясък, вместо разказ срещу разказ”, разясни тезата си Василев.
Бежанци у нас винаги са идвали от свои към свои, припомни той. “От Македония и Тракия българи дойдоха при българи. Гърци отидоха при гърци след войната в Мала Азия, турци отиват в Турция след разпада на Османската империя. Арменците след кланетата, осъществени над тях, дойдоха при нас, но те са християни, т.е. отново “свои”, припомни Василев.
Черкезите идват в България след Кримската война и това води до Априлското въстание. Това е знак за нашата традиция – как се приемат чуждите, те предизвикват проблеми, каза той. “Вижте Възродителния процес, Балканските войни от 90-те – сърби бягаха към сърби, хървати – към хървати. Когато албанците бягаха след Косово и част от тях отидоха в Македония, стана огромен проблем. Тогава, забележете, ние не приехме албанци, а помогнахме на бежанците в македонския лагер “Радуша” и това бе правилно от гледна точка на нашето общество, добави Бойко Василев.
Конференцията е организирана от Центъра за медийни изследвания и аудиовизуална политика към УНСС и фондация “Фридрих Еберт”, а лектори са проф. Владимир Чуков, д-р Мохамед Халаф, д-р Бойко Василев, проф.д-р Петко Тодоров и проф.д.фил.н.Милко Петров.
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.
