Трябва да има синергия между бизнеса, науката, образованието и трудовия пазар. В момента в България те не вървят ръка за ръка. Затова бизнесът заяви, че е необходима спешна промяна – да се чуе гласът на малкия и средния бизнес, каквато е актуалната практика в Европа. Около тази идея днес се обединиха участниците Националния бизнес форум „Бизнес-Наука- Образование- Работна ръка – Малкият и средният бизнес в туризма, земеделието и индустрията“, чийто домакин бе Сдружението за подпомагане на малкия и средния бизнес – Обединени бизнес клубове (ОБК). Партньор на събитието бе Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия, със специалната подкрепа на Българска банка за развитие АД.
Над 350 представители на бизнеса, Българска академия на науките, научно-изследователски центрове, висши учебни заведения, средни и основни училища, детски градини, образователни и тренировъчни центрове, работодателски и синдикални организации, медии и др. в продължение на няколко часа обсъждаха практики, идеи, възможности и перспективи.
„Първото българско Европредседателство беше успешно, защото бизнесът и институциите работеха заедно. Предприемачеството е ключово за работната ръка, а иновация е думата, която обединява този форум днес. ЕС, в който има 23 милиона компании, се сблъсква с нова, глобална вълна – блокчейни, изкуствен интелект и трябва да направи така, че да бъде част от тази вълна. Важно за българския бизнес е да се адаптира успешно. След години 65% от учениците ще работят нови професии, които в момента не съществуват“, заяви Моника Панайотова, зам.-министър на българското председателство на Съвета на ЕС. Тя каза още, че през 2020 г. идва „Хоризонт Европа“ – приемникът на „Хоризонт 2020“, чийто бюджет към момента се обсъжда в размер на 100 млрд. евро.
„От Европейския фонд за стратегически инвестиции, по плана Юнкер, в Европа са мобилизирани 360 милиарда евро, насочени към 850 000 МСП, а работните места, които са се открили са 750 000. Очаква се до 2020 г. те да станат 1,4 милиарда“, заяви председателят на УС на ОБК Веселин Халачев. Той бе категоричен, че малкият и средният бизнес трябва да гледа глобално, да чете, да се образова, да се интересува повече, да се интернационализира. Според него у нас трябва спешно да се работи за развитие на предприемаческия дух, защото през 2030г. 60-70% от трудещите се ще загубят работните си места. В момента в Европа е модерно предложенията за развитието и просперитета на бизнеса да идват отдолу- нагоре- първо да се пита бизнесът. В България това не е така и трябва спешно да се промени.
„В Европа средният процент, който фирмите отделят за иновации е между 3 и 5 %, в Германия – 8%, а в България – под 1%“, каза зам.-изпълнителният директор на ИАНМСП д-р Александър Минев.
„Развитието на науката не е самоцел – съвместно с други министерства, МОН подготвя 11 научни програми, които ще бъдат финансирани с по 20 милиона лева годишно. Те ще разработват проекти от различни области – здравеопазване, хранителни стоки, климат и други, като 9 от тях ще стартират до края на година. Научните изследвания трябва да бъдат приоритет, заяви д-р Милена Дамянова, Директор на дирекция „Наука“ към МОН.
По време на Националния бизнес форум предприемачите, хората на науката и образованието се запознаха и с очакванията, прогнозите и тенденциите на Европейските фондове и програми през следващия програмен период 2021-2027г.
Огромен интерес сред участниците предизвикаха финансовите инструменти и продукти, предлагани от Българска банка за развитие, Национален гаранционен фонд и Микрофинансиращата институция ДЖОБС, както и тези на Фонда на фондовете – "Фонда мениджър на финансовите инструменти в България". Времетраенето на форума бе удължено заради множеството въпроси към Детелин Цветанов от ББР и Ангелина Тодорова от ФМФИБ.
Твърде ползотворни бяха и b2b мачмейкинг срещите, по време на които представителите на бизнеса имаха възможност да намерят нови партньори.
