Обновената крепост “Туида” край Сливен вече посреща туристи. Крепостта беше официално открита днес, а целта е да постигне успеха на историческия “Царевец”.
Край Сливен са възстановени крепостните стени до височината, с която са открити при първите разкопки от осемдесетте години – между 1.60 и 2.20 метра. Изграден е амфитеатър с капацитет около 400 седящи места и две сцени. Посетителите ще могат да разглеждат различни експонати, които са възстановки на средновековни оръдия, снаряжение и облекло.
Вътрешността на крепостта е все още неизследвана и там разкопките ще продължават.
Крепостта, предшественик на съвременен Сливен, е изградена в края на четвърти век и е съществувала до тринайсети век.
Интересен факт е, че “Туида” приютява уникален баптистерий – помещение за кръщаване, който няма аналог в цялото Източно Средиземноморие. Археолозите допускат, че в района може да е съществувал и храм на Зевс.
Възстановяването й е част от проекта за реставриране на трите знакови български средновековни крепости – “Туида”, “Велбъжд” и “Траянови врата”, известна и като “Щипон”. Проектът се изпълнява със средства по програми на Европейския съюз и на местните общини.
И трите крепости са свързани с драматични събития от българската история. При “Траянови врата” цар Самуил разгромява на 19 август 896 г. византийската армия, водена лично от Василий ІІ. Императорът се спасява с малка част, но войската му погива до последния човек. След тази победа България се превръща в неоспорим хегемон в Югоизточна Европа до началото на следващото хилядолетие.
Велбъжд е от големите български областни градове, а след падането на Търново през 1393 г. се превръща в столица на независима българска държавна формация. Нейният владетел, Константин, загива в битката при с. Ровине в Добруджа през 1394 г.
Трите възстановени крепости са малка част от шестте хиляди крепости по българските земи, които са най-обемните паметници на културата, оставени от нашите предци. Порутени /някои до основи/ през годините на османското владичество и известни днес с прозвищата “градище”, “кале”, “хисар” или “асар”, след като ни опазиха като народ от вражи нападения между VІІ-ХІV век, те заслужено са обект на внимание от страна на общините. През 2008 г. се появи повикът “Всеки град и всяко село да издири, да проучи археологически и да възстанови своя предшественик”, който даде тласък на културно-историческия туризъм и на патриотичното възпитание на младежта.
Успехите са сериозни: Созопол – 1 млн. туристи в повече, крепостта при с. Белчин – 600 000 туристи, Армира, при Ивайловград – 100 000 туристи, Перистера, при Пещера – 75 000 за шест месеца. И т.н. и т.н.
