На 10 декември 1877 г. руските войски превземат Плевен. Обсадата на Плевен е най-тежката и продължителна битка в хода на Руско-турската война (1877 – 1878). Западната османска армия задържа в продължение на почти пет месеца град Плевен, обсаден от Западния руски отряд. Временно е забавено руското настъпление в Тракия. Руската победа на 28 ноември/10 декември 1877 г. има решително значение за изхода на войната и Освобождението на България.
В нейна чест днешният 10 декември е обявен с решение на общинския съвет за Ден на признателност на гражданите на Плевен към загиналите за освобождението на града.
Обсадата на Плевен задържа основното руско настъпление, като в същото време умелата защита на турците впечатлява не само Европа, но и света. При трите атаки на града (юли-септември 1877 г.), разпоредени от ген. Скобелев, руснаците и румънците дават близо 30 000 жертви. Това са колосални загуби, които руският император Александър II решително решава да прекрати и да промени изцяло стратегията за превземането на Плевен. Затова заповядва командването да се поеме от 59-годишния генерал Тотлебен. Той е учил години наред във Франция, Белгия, Холандия и Германия.
На 29 септември 1877 г. ген. Тотлебен поема ръководството по обсадата на Плевен и този избор в значителна степен предопределя благополучния изход за войната, който вече е поставен под съмнение.
Генерал Тотлебен изработва план, който предвижда пълна блокада на армията на Осман паша в Плевен и противодействие на системата от редути – непревземаеми до този момент. По това време турската армия разполага със запаси от жито, като мели брашното в малки воденички по околните рекички и потоци. Ген. Тотлебен разпорежда водите им да бъдат преградени чрез поредица от язове, които в определен момент са верижно разрушени и образувалата се вълна помита воденичките.
Към началото на ноември Осман паша успява да съсредоточи в Плевен 50 000 войници и 72 оръдия. Заема инженерно изградена отбранителна линия от 20-25 км, разделена на пет отбранителни участъка.
На 4 (16 ноември) военният съвет на Действащата Руска армия започва плътната блокада на Плевен. Западният руски отряд е усилен до 122 000 войници и нови 28 обсадни оръдия. Осман паша изпитва все по-остра нужда от хранителни припаси. На 30 октомври/11 ноември обаче отказва предложената капитулация.
На 22 ноември (4 декември) Сюлейман паша оставя под Шипка Вейсел паша и с основните сили на Централната османска армия преминава Стара планина, превзема гр. Елена, но не успява да отклони руски части от блокадата на Плевен. Понесъл много загуби, той прекратява похода към Плевен.
В този критичен момент Осман паша решава да пробие блокадната линия при моста на р. Вит и да се изтегли към София. На 28 ноември (10 декември) Осман паша атакува на фронт от 3 км. Руските части обаче отблъскват атаката и контраатакуват и разбиват Западната османска армия. Пленени са 10 паши, 2128 офицери, 37 200 войници, 88 оръдия и 7 знамена.
През 1977 г. по повод 100-годишнината от освобождението на Плевен, на самото бойно поле, в Скобелев парк музей, е изградена панорама “Плевенска епопея 1877 г.”. Тя е единствен по рода си паметник на Балканския полуостров.
На снимката: „Последният бой при Плевен, 10 декември 1877 година“, худ. Николай Дмитриев-Оренбургски, (1889), Източник: Wikipedia
