За Националното сдружение на общините въпросът за дънъчна рефоорма, която да води до разнообразяване на местните приходи е основен и важен, каза пред Kmeta.bg Силвия Георгиева, изпълнителен директор на НСОРБ.
Тя подчерта, че не само в България, а и навсякъде по света поднационалните власти – провинции, региони, области, градове, общини – бяха и остават на първа линия в борбата с Covid-19. В конкретната ситуация, когато икономическите прогнози вещаят поредната криза, запазването на финансовата стабилност на местните власти е особено важно. Във Финландия например правителството обяви, че ще гарантира, че няма да има недостиг в местните финанси и една от първите обявени мерки е увеличаване на общинския дял от споделения корпоративен данък. Във Франция беше позволено на поднационалните власти поемането на по-голям от нормативно установения % на общински дълг за оперативни разходи. Норвежкото правителство отпусна 21 млн. евро грантове на общините за покриване на допълнителни разходи, даде пример Георгиева. И подчерта, че общините са отговорни за ключови мерки за краткосрочното ограничаване и за последващото възстановяване от пандемията – от здравеопазването и социалните грижи, до икономическото развитие и публичните инвестиции.
Местните власти също така трябва да гарантират и предоставянето на основни публични услуги, като водоснабдяване, събиране и третиране на отпадъците, почистване и дезифектиране на улиците, обществен транспорт, улично осветление и основни административни услуги, като едновременно с това създадат и условия за защита на персонала си, напомни Георгиева.
Тя добави, че поднационалните власти ще са водещи и за възстановяване на икономиката, включително чрез подкрепа на бизнеса и публични инвестиции. Общините са добре запознати с местната специфика и са в най-добрата позиция за подкрепа на местния бизнес. Делът на поднационалните власти в публичните инвестиции в държавите от ОИСР, е средно 57%. Като основни инвеститори, общините следва да бъдат допълнително стимулирани чрез нарочни програми за публични инвестиции. Така ще се компенсира намаляването на частните инвестиции. В тази връзка местните власти биха могли да участват в големи инвестиционни програми, насочени към подобряване на здравната инфраструктура. Редица държави вече анонсираха стратегии за възстановяване с акцент върху публичните инвестиции за подпомагане на икономическото възстановяване, както в краткосрочен, така и в средносрочен план, каза изпълнителният директор на НСОРБ.
Сметките
Очевидно е за всички, че това не може да стане с настоящите общински бюджети в България. Официалните данни на Министерство на финансите, както и наскоро подготвения от НСОРБ Анализ на изпълнението на общинските бюджети показват, че през 2019 г. общинските разходи по бюджетите на общините са на стойност малко над 7 млрд. лв. В същото време собствените приходи на общините са в рамките на 2,4 млрд. лв. или 34,4% от общите разходи. През 2019 г. разходите на общините нарастват с 814 млн. лв., като едва 64 млн. лв. от тях се покриват с ръст на собствените приходи на общините, докато останалото идва от нарастването на трансферите, каза Георгиева. Според нея тези данни няма как да не тревожат. Те показват силната зависимост на общинските бюджети от държавния бюджет, като близо 2/3 от финансите им идват от трансфери. Трябва да се отчете също така, че в останалата 1/3 по-голяма част са неданъчни приходи – предимно приходи от такси, които се разходват за конкретни общински услуги по съответните направления и не са „свободни средства” за провеждане на разнообразни местни политики.
Как да се увеличи делът на общинските приходи
При сегашната структура на данъчната система, общините почти не „усещат“ положителните тенденции в икономиката през нарастване на приходите и оттам – капацитета за местни политики, икономическия растеж, новите инвестиции, създаването на работни места и увеличаването на доходите, включително чрез „изсветляване“ на стопанската активност на своя територия, каза Георгиева. В този смисъл основна и приоритетна задача остава осигуряването на условия за стабилни общински финанси чрез реформа в данъчната система, която до 2025 година да позволи делът на собствените приходи във всички приходи на общинските бюджети да се увеличи от 34-35% до 60%. .
Разбира се, когато говорим за преотстъпване на част от подоходния данък, няма как да не вземем предвид и другите мотиви, допълни изпълнителнтият директор на НСОРБ. Има общини, в които населението трайно намалява, някои от тях практически нямат икономическа база да подобрят финансите си от подобна реформа. Това обаче не означава, че жителите на тези райони не трябва да получават пълния пакет публични услуги, както всеки друг жител на голям град. Действащата сега система на изравнителната субсидия трябва да бъде променена така, че да регулира тези дисбаланси.
НСОРБ никога не сме твърдели, че нашите предложения са единствените възможни, макар, че наблюдаваме опита на други държави. Но ние никога не сме бягали от дебат за финансовата децентрализация. Надяваме се той да се състои именно сега, обобщи Георгиева.