От началото на миналата година до края на февруари около 24 000 души са били назначени с пари от държавата за аварийни и възстановителни дейности. Безработните основно са чистили речни корита, канавки, пътища и други. Когато идват пороите миналата година обаче става ясно, че нито речните корита са почистени, нито пътищата. Затова държава решава да спре финансирането на тази програма.
И така през март, когато заваля големия сняг, се оказа, че парите за аварийните групи са точно 0 лева. Необходимостта от работници в бедстващите райони обаче е голяма.
За последните седем години Красимир е имал работа общо не повече от 12 месеца. В снежното бедствието видял своя шанс да поработи.
В Община Баните от началото на бедствието 10 души са започнали работа. Помагат на специалистите от енергото.
Общината ще им плати и после ще търси откъде да си вземе обратно изхарченото. Защото пари за тях по държавни програми за заетост вече няма. Парите били спрени точно преди началото на бедствието. Защото опитът доказал, че от работниците нямало голяма полза.
И все пак – търсене има. Затова експертите препоръчват кметовете да запълнят бройките с безработни на социално подпомагане, тъй като те така и така са задължени да полагат 14 дни общественополезен труд, ако искат да взимат помощи. Да използват и парите, които държавата е дала на кметовете за наемане на хора към общините.
А след края на бедствието Красимир ще продължи да чака своя шанс или, дори и да се окаже, че това е просто следващата природна катастрофа. На тази работа се очаква да остане още само няколко дни.
Кметовете доста ще трябва да се постараят занапред с търсенето на безработни, които да помагат при бедствия. Справка в Агенцията за социално подпомагане показа, че общо 333 души са полагали обществено полезен труд при наводненията от септември и октомври. При положение, че освен тях, тогава хиляди са били наети по държавната програма. Само в момента обаче се търсят близо 500 души да помагат със снеговете.
