– Г-н Куткудейски, какво мислите за бюджета на държавата за следващата година, който вече бе приет на първо четене?
– Аз се задълбочавам в тази част на бюджета, която се отнася до общините. А по нея личи, че този кабинет има позитивно отношение към местната власт. Най-напред заради увеличаването на изравнителната субсидия, а след това и със създаването на фонда за устойчиво развитие от 530 млн. лв.
– За какво разчитате на този фонд?
– За най-необходимите ни ремонти, реконструкции, изграждане на инфраструктурни обекти. Казано общо, ще има по 2 млн. лв. за всяка община. Това означава скок в капиталовите разходи на общините.
– Общините и сега изграждат инфраструктурни обекти, но с европейски средства.
– Има разлика между европейските средства и новия фонд, който е национален ресурс. С европейските средства общините са ограничени – това може да се прави, това – не може. Например, може да се правят туристически паркове, атракции и т.н., но не може например да се асфалтира пътят към селското гробище. Аз познавам мерките на програмата за развитие на селските райони, защото сме изпълнили и сега изпълняваме важни проекти. Но националният фонд ще се използва наистина за най-необходими неща за хората. Стига да докажеш, че това е така. Това е положителното.
– Не се ли опасявате, че тези средства ще бъдат дадени на големите общини, а малките пак ще бъдат забравени?
– Не, защото виждам, че това правителство търси диалог с местната власт. То пренасочва ресурси към местната власт. Досега повечето средства се насочваха към София, Варна, Бургас, Пловдив. В останалите общини като нашата, като Чупрене например – много малко. А в тези селища също живеят хора.
– Ваши колеги смятат, че и сега за едни общини ще има средства, за други – не.
– Да, и общините се делят на наши и ваши, в зависимост от политическите сили, които са на власт. Аз съм работил с всички правителства от 1990 година досега и знам много добре това. В началото увеличаваха заплатите само на едни кметове, на останалите – не. Наливаха пари само в едни общини – в други, не. Но това време отмина. Разумните държавници знаят, че хората навсякъде имат едни и същи нужди. Чиста вода искат в София, но и в нашето Расово, например. Аз се надявам, че ще бъдат приети точни правила за използването на този фонд. Те трябва да предотвратят делението на наши и ваши общини.
– Споменахте село Расово, което стана известно с първата заварка на газопровода “Южен поток”. Как гледат неговите жители на този факт?
– Посрещат много добре началото на строежа на газопровода. За тях това е възможност за работа. С компанията имаме договорка да бъдат наети работници от нашите села, през чиито землища преминава газопроводът.
При Расово ще има и компресорна станция, една от трите в страната. Това означава сигурна работа на близо 50 човека след пуска й. До тогава в строителството ще бъдат ангажирани 800 – 1000 човека. Отделно жени ще бъдат ангажирани в обслужването на работниците. Започва изграждане на техни селища от фургонен тип. Заплащането ще бъде много добро.
Няколко семейства от Расово вече получиха добри пари за земята си, върху която ще бъде изградена компресорната станция. Става въпрос за площ от 120 дка. Компанията има ангажименти и към обновление на инфраструктурата на селата.
– С какво Расово си спечели славата на първото европейско село в Северозападна България?
– С реализираните от общината ни няколко проекта. Подменена е водопроводната мрежа, ремонтирани са сградите на училището и читалището, централния площад. Приключваме проект за изграждане на канализация на селото и на пречиствателна станция за отпадни води. Тя е първата, изградена в село. Надявам се към тази слава да бъде прибавена и нова, свързана с “Южен поток”. Навсякъде по света, където преминават енергийни потоци, хората живеят добре.
