Нов играч ще се появи сред органите за контрол на общините – одитните комитети. Това ще стане с настоящите изменения и допълнения на Закона за вътрешния одит в публичния сектор, съобщи председателят на Сметната палата Цветан Цветков. Неговата лекция на форума, организиран от НСОРБ в Пампорово за общинските финансисти, беше за контрола върху публичните финанси.
На този етап, каза Цветков, има няколко нива на контрол. Първото от тях е системата финансово управление и контрол. Но според него не е налице разбирането, че тя е съвкупност от всички вътрешни актове, които регламентират дейността на дадена община. Второто ниво, или „втората защитна линия“ е управлението на риска. Той обаче по думите на Цветков все още е „бутафорен процес“. Най-вече се определя с със създаване на една стратегия или на риск-регистри.
Третото „защитно ниво“ е вътрешният одит, но и той не изпълнява основното си предназначение да подобрява дейността на общината. Вътрешният одит все още е форма на контрол, който дава увереност на кмета, че дейността му е адекватна и ефективна, но не дава новаторски идеи и предложения.
„Крайно време е вътрешните одитори да се фокусират към рисковите области в общината. Не да проверяват области, които не се нуждаят от подобряване, а да се насочат към тези, които имат нужда от допълнителни действия и усилия за усъвършенстване, които са рискови“, посочи председателят на Сметната палата.
Идва ред на новата структура, която ще се появи във вътрешната контролна система – одитните комитети. Българската практика не познава функционирането им. В частния сектор в страната одитният комитет се занимава с назначаване или предлагане да се избере дипломиран експерт счетоводител, а после с приемането и заверката на годишния финансов отчет на дружеството.
„Одитният комитет трябва да има ясно разписани правомощия и задължения, свързани с управление на риска и с вътрешния одит, за да може да даде тласък на тези три защитни линии да функционират по-добре“, каза Цветков.
Той привлече вниманието на аудиторията към няколко проблема в общините. Подчерта, че отсъства ефективен контрол по отношение на общинските предприятия и дружествата с общинско участие. Подценява се инвентаризацията на активите и застраховането на имуществото.
Най-много нарушения след обществените поръчки Сметната палата констатира при използването на средствата от таксата за битови отпадъци. Установено е нецелево разходване на приходи от такса смет за ремонт на сгради и пътища. „Тези нарушения се санкционират и от Наказателния кодекс. Колкото и да е неприятно, сме констатирали, че има данни за извършени престъпления. Нашата препоръка е да обърнете сериозно внимание. Не са много случаите, не може да се каже, че е епидемия, но са констатирани такива случаи“, подчерта Цветков. Той похвали общините, че изпълнимостта на препоръките, дадени им от Сметната палата, е около 90% – много повече отколкото се изпълняват препоръките в министерствата и агенциите.
