Биляна Раева e от Варна и една от първите избрани евродепутати след влизането на България в ЕС.Като експерт по европейските въпроси беше ръководител по ОП “Административен капацитет”,която първа получи своето одобрение от ЕК. Биляна Раева спечели конкурса на община Варна за представител на офиса на морската столица в Брюксел. Има дъщеря на 3 години, казва се Алеф, древно библейско име, което означава добро начало.
– Г-жа Раева, първо честито,Вие спечелихте конкурса на община Варна за представител на офиса й в Брюксел, както съобщи на последния си брифинг временният кмет доц. д-р Христо Бозов. Какво ще промените в работата и целите на това представителство на града в сърцето на Европа?
– Подадената от мен оферта спечели конкурса, заради което изключително се радвам. Идеята ми за развитието на варненското представителство в Брюксел се базира на дългогодишен опит като експерт към мрежата на големите европейски градове, от друга страна, кариерата ми е свързана с европейски политики и с широка мрежа от контакти в Евросъюза. Целта ми е да активирам тези контакти, както и работата на офиса както към Евросъюза и към всички, които са заинтересовани да открият Варна като локация на своите инвестиции-да се случат тук, а не някъде другаде.
Офисът съществува в една сграда където има много други регионални и местни офиси, казва се Домът на градовете. Тепърва предстои да се запозная със свършеното през последните години. Това което знам е, че е работено в контакт и с останалите регионални офиси, и във връзка с търсене на партньори за проекти
-На представянето Ви при временния кмет посочихте, че тепърва ще регистрирате офиса официално. Как и защо това не е направено до сега, при условие че офисът на Варна в Брюксел е отворен от 2007 г.
-Да, една от първите ми задачи е да регистрирам офиса и той да получи официален сертификат от белгийската администрация. Това прави нашето присъствие признато на всички нива,отваря по- лесно врати за работа с местната администрация,вдига престижа. А и съвсем практически, защото ако потърсите офисите на региони и градове в Брюксел, ще ви излязат само тези, които са регистрирани.
– Кои други български градове са представени в Брюксел?
– Досега бяха офисите на София, на Пловдив, на Варна и Бургас. Стара Загора е представена под формата на партньорство. Доколкото знам и Националната асоциация на общините в България и някои по-малки общини имат представителство чрез трето лице, което по-скоро предоставя информационна услуга ежемесечно за отваряне на различни програмни схеми.
-След регистрацията какво следва?
– Сам човек не може да играе хоро. Офисът ще се стреми да предоставя професионални услуги за тези, които имат идеи, имат необходимост от представяне в Брюксел – представяне към институциите, към бизнеса, към международни асоциации, банки. Тоест туризмът, неправителственият, културният или спортният сектор от Варна трябва също да са заинтересовани от партньорство или работа по общи европроекти, които дават чудесни възможности. Този офис ще помага точно в такива търсения и реализации на идеи.
Аз се радвам, че имах възможност например да помогна съвсем на лична и приятелска основа на един от варненските университети още преди 10 години, който излезе с идеята да организира европейски стажове в Брюксел и се радвам, че сложих началото на една такава традиция, която се разраства – отначало бяха 10 човека, сега са 20.
– Предложихте на кмета офисът в Брюксел да представя не само Варна, но и Варненска област. Така по-икономична и оправдана ще излезе поддръжката му от 2000 евро? Освен това доц.Бозов каза, че общината се отказва от апартамента в Брюксел заради наема от 1000 евро заради необходимостта от затягане на коланите.
– Предложих на кмета, но предстои да се разговаря и с областния управител. Затова съществуват организации като „Евросити”, браншови организации, регионални, които на дин предварителен стадий показват какъв е интересът на местно ниво. Част от техническите разходи могат да бъдат поети от европейски проекти, свързани с програми по административния капацитет.
Това което съм видяла в Брюксел е именно такива хора ангажирани с европейски проекти, или с европейски политики. Например зам.-кметът на Виена или зам.-министърът по култура на Стокхолм ще дойдат на обсъждане при представяне на новите условия за кандидатстване по европейските проекти. Или градовете и общините могат да влязат в някакви общи програмни схеми.
В предишния програмен период имаше заложено такова перо, но поради технически ограничения не са успели да го разходват. По ОП “Администрастративен капацитет” имаше такава възможност за областни управи, общини, неправителствения сектор да участват, но на национално ниво са спрели тази мярка поради някакви технически усложнения. Но такива възможности може да има в следващия програмен период, ако са договорени предварително.
– Какви очаквани трудности се задават?
– Трудности винаги ще има. Администрацията още от гръцки времена има един коефициент на сложност, но аз съм работила в националната администрация, в европейската администрация. Човек като не е видял всичко, не знае къде е по-трудно, но се надявам на широко сътрудничество. За това предложих да има редовни срещи в община Варна с представители на различни браншове. Опитвам се да намеря начина и да направя работата на офиса по-ефективна, така че когато гледаме разноските, да не се плашим, а по-скоро да гледаме какви са приходите.
