Направените конституционни промени само открехват вратата, през която може да се промъкне съдебна реформа. Това коментира пред Агенция “Фокус” проф. Огнян Герджиков, юрист, преподавател по право и председател на 39-то Народно събрание, във връзка с промените в основния ни закон, които въвеждат структурни и организационни промени в съдебната власт.
“Вратата не беше достатъчно широко отворена, за да ѝ бъде комфортно на реформата, но при добро и съобразително законодателство в следващите нормативни актове, би могло да се очаква, че нещо може да наподоби на една съдебна реформа. Може би не най-добрата, но все пак да се направи следващата крачка към съдебната реформа”, посочи проф. Герджиков.
По думите му, нужда от ревизия имат и други нормативни актове, като Закона за съдебната власт, Гражданско-процесуалния и Наказателно-процесуалния кодекс.
На въпрос дали положителни промени в съдебната система биха могли да бъдат въведени и без промени в основния закон, той отговори: “Да, това също беше вариант. Като че ли, с промяна в Конституцията се дава една по-голяма свобода на обикновеното Народно събрание да направи следващата стъпка. Тази стъпка беше малко половинчата и аз съм склонен да смятам, че и без нея можеха да се направят подходящи промени в законите, за които стана дума. Теоретично погледнато е възможно, но с промяна в Конституцията изглежда по-сериозно”, допълни проф. Герджиков.
Според него, когато тя се променя, това да се прави със сериозен поглед напред в бъдещето. “Сега се прокрадват някакви идеи новият министър на правосъдието да инициира следваща промяна в Конституцията. Това е нещо, което ще звучи доста несериозно. Това е основен закон на държавата и никак не отива през 6 месеца да го променяме”, смята проф. Герджиков.
Той посочи, че поначало е противник на политическите квоти, когато става дума за съдебна система. “За мен това беше една силна буря в не особено голяма чаша вода”, посочи Герджиков по повод въведените квоти на съдиите и на прокурорите във Висшия съдебен съвет.
“Така или иначе нашият основен закон това нещо го допуска, но вътрешно си противоречи. След като веднъж обявява съдът за независим и подчинен единствено на Конституцията и законите, втори път регламентира политически квоти, тоест управляващите да могат да си подреждат своя пъзел и да избират хора, за които се предполага, че ще им бъдат удобни. Това е нещо, над което почти никой не иска да се замисли, но то продължава да съществува. От време на време аз говоря на тази тема, но какво от това? Просто някой си говори нещо”, посочи проф. Герджиков.
На въпрос дали с промените в институционалната структура на ВСС и обособяването на отделни колегии – прокурорска и съдийска, ще се осигури необходимата независимост при решаването на кадровите въпроси в съдебната власт, той отговори: “В някаква степен, вероятно, ще повлияе положително. Практиката ще покаже дали и доколко това ще изиграе тази положителна роля, която се очаква”.
