
Административният съд в София не е дал ход на жалбите автора на монумента “1300 години България” Валентин Старчев срещу решението на Столичния общински съвет за премахването на паметника пред Националния дворец на културата (НДК). Също така не са уважени и останалите 6 жалби на граждани и граждански организации, съобщи “Дневник”, като цитира източници от Столичната община. По този начин се окончателно се позволява демонтирането на паметника от центъра на града, като на негово място бъдат върнати паметните плочи на I-ви и VI-ти софийски пехотни полкове.
“От решаващо значение в случая е, че авторското право върху произведението и самото произведение принадлежат на различни лица – често срещана житейска хипотеза. Проф. Сарчев като автор на бронзовите пластики има авторско право върху тях, а Столична община като собственик на парковото пространство пред НДК има право да управлява и да се разпорежда с целия монумент, включително и с пластиките. Отношенията между автор и собственик на произведение на архитектурата са уредени в нормата на чл.15 ал.2 от ЗАПСП, съгласно която авторът няма право да се противопостави на желанието на собственика на произведението на архитектурата да го разруши, преустрои, надстрои или пристрои, ако това се извършва в съответствие с действащите разпоредби. Позовавайки се на авторското си право, жалбоподателят иска запазване на целостта на произведението и се противопоставя на всякакви промени в него. Това безспорно е право, защитено от закона, но то е противопоставимо на правото на собственика само доколкото той използва произведението по предназначението му. Правото на автора върху произведението не създава задължение за собственика на произведението да го използва и да го държи в имота си за целия срок на закрила на авторското право – докато е жив авторът и седемдесет години след смъртта му”, се посочва в решението на съда, предава OFFnews.
Монументът “1300 години България” е в окаяно положение от години. През 2012 г. Столичната община премахна тонове железа от разпадащия се паметник, защото бяха опасни за преминаващите. Тогава главният архитект на София Петър Диков инициира анкета в интернет, в която повечето гласували поискаха събарянето на монумента, построен през 1981 г. и открит от комунистическия лидер Тодор Живков.
Мемориалните плочи на първи и шести полк са били премахнати през 1977 г., когато започва строежът на НДК, който дотогава е бил казармен регион. Плочите са поставени в почит на над 3000 войници, загинали в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Представлявали са три стени, разположени във формата на буквата П, а на специални табели са били изписани имената на загиналите за отечеството. Открити са през 1934 г. от цар Борис III.
След 1989 г. все по-често започва да се поставя въпросът за естетическите качества и символиката, която носи паметникът “1300 години България”. Столичани започнаха да наричат бетонната конструкция с иронични имена, а в обществото се наложи идеята за демонтирането на паметника и преместването му далеч от центъра на града.
Едва през последните години Столична общината започна активно да търси решение за рушащия се паметник “1300 години България”. Беше направен конкурс с идеи за реновиране на пространството пред НДК, но нито един от предложените проекти не се хареса на столичани и така и не се излъчи победител.
През 2014 г. инициативен комитет предложи идеята на мястото на сегашния бетонен монумент да бъде възстановен Паметникът на знайния воин, който се е намирал там преди него. В Столична община беше внесена и подписка в защита на идеята.
А през същата година, общината организира допитване до софиянци как да изглежда мястото на паметника “1300 години България“. Като резултат се наложи именно идеята да бъде възстановен военния паметник, което беше подкрепено и от Министерството на отбраната.
Източници: OFFnews.bg, dnevnik.bg








