Как училища, преподаватели и ученици се справиха с шоковата дигитализация в изолацията покрай коронавируса, как учебното съдържание се трансформира в дигитално, какви са предизвикателствата пред новата учебна година – DIR.bg разговаря с директора на училището в смолянското село Грохотно Фани Василева.
Новата реалност в образованието с всички плюсове, открити недостатъци и как системата да работи като добре смазана машина ще са темите на конференцията "Образование от А до #. Иновативното училище", което ще събере на една маса директори на училища, ректори на университети, представители на европейските и българските институции, както и бизнеса, който предлага технологични решения. Форумът е на 17 юли в София Тех Парк като дискусията ще бъде излъчвана и на живо през фейсбук страниците на организаторите. "Образование от А до #. Иновативното училище" е инициатива на Economic.bg, NOVA, Dir.bg и Kmeta.bg.
– Г-жо Василева, минахме през бързо адаптиране към дистанционна форма на обучение. Какво впечатление имате от това, което се случи. В големите градове училищата твърдят, че не са имали много проблеми. При вас, в родопското село Грохотно, как беше?
– Учениците от 1 до 3 клас приключиха доста добре дистанционно учебната година. Как се случиха нещата при нас? Мобилизирахме се и за два дни бяхме готови – говоря за ученици, учители и родители.
– Преди това имахте ли опит са различните образователни платформи?
– Не. Нямахме опит.
– За два дни се научихте…
– Така стана, буквално. Ние бяхме едни от първите в страната, които се адаптирахме към новата дигитална среда. Запознахме родителите, че ще стартираме дистанционно обучение. Създадохме и съответните групи, чрез които уведомявахме родителите и учениците за графика на часовете. Вижте, родителите се превърнаха в първи помощници на учителите. Чрез дистанционната форма те научиха много за образователния процес. Разбраха за работата и ролята на учителя, за работата и ролята на децата, разбраха и видяха какви знания имат децата.
– Ролята на родителите как я оценявате тогава в този процес?
– Родителите са много важни като присъствие за децата от началния етап. Дистанционната форма на обучение постави учениците в нова образователна среда – домашна образователна среда. Не бих казала, че децата се разпуснаха. Те бяха изпълнителни за началото на часовете и заставаха на време пред компютрите, но имаше момент, особено в началото, когато не осъзнаваха какво точно става. Малко не го приемаха сериозно. Малките си мислеха, че това е вид ваканция или някакво забавление. И точно тук родителите изиграха своята изключително важна роля. Вдигаха ги навреме. Подготвяха ги за уроците за деня. Родителите, пак ще кажа, са много важни за учениците до 4 клас. При по-големите вече става по-лесно. Иначе използваме познатите платформи – Майкрософт Teams и Гугъл класрум и др.
– Какво е мнението на учениците ви за това, което им се случи?
– В училище направихме проучване до родителите как се случват нещата, но и сред децата. Питахме ги за плюсовете и минусите на тази форма на преподаване. По-големият процент харесват тази форма на обучение, разбирайте около 70%. А 30% не харесват, защото не могат реално да контактуват със съучениците си, с учителите. Няма го директния контакт, липсват им личните съвместни игри. Това изтъкват като причини за неудовлетвореност.
– В новата учебна година какво може да се надгради, ако се наложи пак да се учи дистанционно?
– Положителното е това, че се обхващат децата на 100%. Има колеги, които твърдят, че не е така, но аз не съм съгласна. Може дистанционно да обхванеш всички деца. Може детето да не влезе в точния час на урока. Може да му се наложи да закъснее, може да пропусне първия час, но да е на линия за втория. Защо разказвам това. При нас, в село Грохотно, нямаме зъболекар. Ако се наложи на детето да ходи, то отива в Девин и пропуска целия ден. А така, с дистанционната форма, може, след като са предупредили предварително, разбира се, да пропусне, да закъснее, но след това да се включи в другите часове. Учителите сме на 8-часов работен ден. Защо, след като ни свършат часовете за деня, да не дадем на един отсъствал ученик дистанционно указания. Какъв е проблемът? Така детето няма да губи материал. Когато нямаше дистанционна форма, ние компенсираме изпуснатото чрез консултация. Но консултацията не е преподаване. А така може да му запазим онлайн учебен час и да го проведем.
– Но така ще има малко повече натоварване за учителите?
– Вижте, учителите имат 8-часов работен ден… Нали така. Нека да бъдем съвестни. Знаем какво е свободното време на един учител. Ако му се наложи да даде няколкодопълнителни часа, няма да се претовари. Сигурна съм. Стига да иска. Иначе все си говорим, че учителите имат и време за подготовка. Вече има изключително богати възможности да се черпят образователни ресурси. Вече не е като едно време, когато ни трябваше време да се готвим за другия ден.
– Как се случиха нещата при вас в техническо отношение?
– Тук ще кажа няколко неща, а те са свързани с благодарност към Министерството на образованието и специално към министър Красимир Вълчев. В знак на благодарност, селското училище изготви специална грамота на Министъра на образованието и науката Красимир Вълчев за огромната му грижа към малките селски училище и за пълната дигитализация на учебния процес. Имаме абсолютно на 100% готовност за дигитално училище. Ние нямаме класна стая без съвременна интерактивна дъска. И родители, и учители трябва да са напълно спокойни, че училището, респективно МОН, е осигурило абсолютно всичко нужно да провеждането на дистанционна форма на обучение. Някой в МОН много далновидно е мислил за бъдещето на образованието, което е тясно свързано с новостите от технологично естество. И е факт това, че ние, като техническа база, бяхме готови. Ние, не е най-точното определение, защото и много други селски училища имат същата техническа подготовка като база и ресурси. Говоря за покрита на 100% дигитализация, съвременни, модерни апарати, модерна техника, компютри и т.н. Няма да е пресилено ако кажа, че много европейски училища могат само да мечтаят за базата, с която ние разполагаме. Ние имаме одобрени европейски проекти по програмата Еразъм + и често пътуваме. На всеки втори месец нашите ученици са на обучение в чужбина. Ние посещаваме училища в Италия, Испания, Швеция, Германия, Италия и т.н. И понеже имам преки впечатления, ще кажа отговорно, че нашите селски училища не отстъпват по нищо на европейските. Много колеги от чужди страни, когато дойдат у нас, остават впечатлени от видяното и от базата, с която разполагаме. Буквално са учудени. Досега при нас са били на гости колеги от над 20 училища от различни страни. И винаги са били много приятно изненадани от грижите на МОН към българските училища, дори и малките, които са по селата, като нашето.
– През новата учебна година на какво ще заложите като развитие в онлайн обучението?
– Като директор говорих с моя педагогически колектив. Ще видим от МОН какви указания ще спуснат, но ние решихме на местно ниво, когато отсъстват ученици поради заболяване, примерно, да участват на живо в реално време в онлайн уроците. Те може да не се включват активно, ако, примерно, е със счупена ръка и не може да пише, но все пак така ще следи учебния материал. Няма да изпуска от него. И така после ще му е по-лесно да навакса. Имаме си създадени платформи как да правим това и със сигурност ще е полезно. Едно е после да му даваме консултация, а друго е дори и да е слушал само поредицата от уроци, ако не може да участва. Случилото се с дистанционното обучение беше една революция в нашето образование. Коронавирусът ни натисна и някак си изпревари времето. Дигиталната форма на обучение се виждаше като някаква перспектива, но вирусът просто ускори нещата и връщане назад няма. Присъствената форма няма как да отпадне, но трябва и максимално да се възползваме от неограничените възможността на онлайн обучението. Вижте, дигиталната форма на обучение трябваше да се случи. Технологиите се развиват с бясно темпо, онлайн обучението е масова практика. След като децата в провинцията се справиха отлично, визирам дори и нашето малко селско училище, няма от какво да ни е страх. Българското образование няма проблем да мине и в дистанционна форма на обучение или смесено такова, като смятам, че за начален етап, особено за първи-четвъти клас, не е подходяща форма, поради факта, че родителите са заети, а до децата трябва да има възрастен човек, който да подпомагана дистанционното обучение.
– А имате ли наблюдения дали по някакъв начин се промени и успехът на учениците? Било то към отличен или спадна към по-лоши оценки?
– При нас имаше ясна тенденция към подобряване на оценките. Определено повечето ученици коренно си повишиха успеха. Показват по-добри знания. Всичко това си го обясняваме с факта, че го няма притеснението. Когато едно дете излезе пред класа, за да бъде изпитано, изпитва някакво притеснение. И съучениците му я му подсказват или пък се закачат. Това при изпитване онлайн го няма. Няма да сбъркам ако кажа, че виждаме и разкриваме нови добри страни в учениците си. Няма го притеснението дали ще му кажат, че е зубър, ако всичко знае, или че е слабак, защото не знае нещо. Аз преподавам английски език и имах ученик, който лъкатушеше между 5 и 6. Когато започна да учи вкъщи и 7 да му пиша, сещате се какво искам да кажа, ще е малко. Разбирате каква разлика видях в това дете. Имам деца без нито една грешка по английски, откакто учат вкъщи. Ето каква е разликата. Добра страна на дистанционното обучение е и фактът, че почти на 100% имаме и присъствие по време педагогически съвет. Не караме колегите да пътуват, а това си е време и ресурси.
