Истинска емблема на българското кино, една жена завладявала родната сцена със своята красота и талант, за която думите никога няма да стигнат – Невена Коканова… Най-забележителната актриса на XX век е родена на днешната дата през 1938 г. в Дупница.
Първата дама на българското кино започва кариерата си като стажант-актриса на 18 години в Ямболския драматичен театър, без да има специално образование. Следват Драматичен театър "Рачо Стоянов", Габрово, Драматичен театър "Сава Огнянов" в Русе и Сатиричен театър "Алеко Константинов".
Зад камерата може да я видим в над 50 роли, сред които незабравимите ѝ превъплъщения в "Тютюн", "Инспекторът и нощта", "Години за любов", "Крадецът на праскови" "Отклонение", "С дъх на бадеми", "Момчето си отива" и много други.
През 1969 г. се снима във филма на голямата италианска кинорежисьорка Лилиана Кавани "Галилео Галилей".
Специално за Невена голямата родна поетеса Блага Димитрова написва романа "Отклонение".
Коканова напуска земния си път през 2000 г., на 61 години.
Нека си припомним част от най-силните мисли на иконата на българското кино:
"Да напиша книга за живота си? Не. Това биха били страниците на моята душа, а нямам ли още бели (страници), върху които искам да пиша? Това ли е причината… не знам и аз. Или действително аз знаех как да се държа пред хората, но онова, което е мой свят, мисля, че е много действително мое и няма всеки право да ми го докосне, да го пипне, да го помирише, да го вкуси… От къде на къде? Това е моят си живот."
"Онова, което е моят свят, моята душа, никой няма право да се докосва до него!"
"Тръгне ли човек с чисти подбуди към нещо, винаги успява!"
"Разочарованието винаги идва от човека, към когото храня особено доверие.
Такава е структурата на моето съзнание. Аз съм доверчива, но не в глупашкия смисъл, а в моралния. Мисля, че след като аз се отнасям доверчиво към ближния си, трябва да има отговорност. Когато има разминаване, го преживявам тежко. Боледувам. И като го изболедувам, този човек вече го няма за мен. Изчезва. Това е нещо като смърт."
