Цветница е един от най-жизнарадостните и затова най-обичани християнски празници. Денят минава с настроение, защото има най-много именици. Празнуват всички, които носят имена на цветя, а те са безбройни – растения и дървета.
Другото име на Цветница е Връбница. На този ден се секат върбови клонки, които се носят в църквата за освещаване. Древните славяни вярвали, че върбата има магически свойства. Тя пази от болести, зли духове и бедствия. Почитали я и заради това, че тя първа оживявала след лютите зими. Години по-късно медицината доказва, че върбата наистина има магически свойства. Пръв ги установява през 1897 година немският химик Феликс Хофман, но лекарството, което се произвежда до днес от върбата, не носи неговото име. То е аспиирнът и носи името на латинското название на върбата салицис. Медицинското му название е салицил. С него се лекуват над 100 болести. С върбовите клонки се кичат входовете на къщите и оборите с животни. Не ги изхвърлят дори и изсъхнали. Жените ги скътавали и ги използвали за успокояване при уплах.
В Северозапада денят е наричан още и Куклинден. Това име произхожда от задължителния за днес хляб-кукла. Жените месят продълговати питки с оформена в единия край човешка глава. Те се месят на три празника – Младенци, Лазаровден и днес – на Цветница.
Най-важният ритуал на днешния ден е кумиченето. Той е останал от предхристиянския период. Момичета, които предния ден са лазарували, се събират с песни до реката и хвърлят в потока венчетата си от Лазаровден. Чието стигне най-далеч по течението, става кумица. След това всички отиват в дома и, а тя ги гощава с постни ястия – качамак и джуркана коприва. После всички пеят специални песни. В Северозапада е позната „Синьо –бяло цветенце край друма си цъфтеше. Мина елен, опаса го. Синьо цвете – Катинка, бяло – сур елен Драгойчо…” В знак на респект към кумицата момите не и говорят, а мълчанието им трае до Великден.
Древните вярвали, че кумиченето е защита на момите от змейове. Те смятали, че огнените същества не грабвали и не залюбвали мома, която се е кумичила. В по-късни времена това вярване отпаднало, но кумиченето останало като ритуал, който носи настроение, щастие и надежда за бъдещите дни.
