От 1 юни отпадат ограниченията за свободно движение и достъп до пазара на труда за българи в Швейцария. На 31 май 2016 г. завършва преходният период от 7 години за български и румънски граждани, определен в Протокол II II на Споразумението за свободно движение на хора между ЕС и Конфедерация Швейцария, който бе в сила от 1 юни 2009 г.
С този протокол бяха установени ограничения за достъпа до пазара на труда, например ограничен брой разрешения за наши сънародници да работят и даване на предимство предимство за местната работна сила.
От 1 юни 2016 г. отпадат преходните разпоредби за свободно движение на български и румънски граждани в Конфедерация Швейцария, след като правителството на Швейцария одобри частичното изменение на Наредбата за въвеждането на свободното движение на хора.
От началото на следващия месец за българските граждани не се изискват разрешения за работа и отпадат т.н. контингенти (определеният брой разрешения за краткосрочно и дългосрочно пребиваване). Гражданите на България и Румъния за първи път ще се възползват от пълната свобода на движение в ЕС. Те стават равнопоставени на гражданите на останалите 25 държави-членки на ЕС (ЕС-25, без Хърватия) и държавите от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕFTA).
Всички българи, които изпълняват условията за доказване на правото на заселване, могат да се установяват в Швейцария и да започнат работа без предварителна проверка на условията на пазара на труда. Гражданите на България и Румъния вече ще носят сами отговорността, да извършат адресната си регистрация в общината по местоживеене и да предприемат необходимите стъпки, за да получат съответното разрешение за пребиваване. Според продължителността на трудовото отношение се издава краткосрочно разрешение за пребиваване L EU/EFTA или разрешение за пребиваване B EU/EFTA. Необходимите затова документи трябва да се подават в кантоналната служба по компетентност.
Предварително уверение за получаване на разрешение за пребиваване може да бъде издадено вече само в следните случаи: при краткосрочна заетост между три и четири месеца, при така наречените 120-дневни разрешения, за предоставяне на услуги, чиято продължителност превишава четири месеца или 120 дни и при които самостоятелно заетите лица или командированите работници могат да докажат, че ежедневно се завръщат на местоживеенето си в чужбина.
