Данни за селище на територията на съвременен Разград има още от времето на античните цивилизации. Абритус (на латински Abrittus – откъснат, стръмен) е антично римско селище (от II-ри до VI век вече е град) в днешна Североизточна България. Останките на селището се намират в местността „Хисарлъка“ на около 3 км от центъра на днешен Разград.
Късноантичният Абритус е построен върху неизвестно по име тракийско селище от IV – V в. пр. Хр. Намерени са глинени съдове, няколко бронзови монети от Филип II (356 – 336 г. пр. Хр.) и Александър III Велики, като и от Севт III (330 – 300 г. пр. Хр.), една бронзова монета от Одесос (III – II в. пр. Хр.). През 1953 г. се открива посветителен надпис на старогръцки с вторична употреба за настилка на трикорабната базилика в западната част на крепостта. Датиран е от 20 – те г. на I в. Направен от стратега, който е управлявал последователно трите тракийски стратегии (области) Анхиалос, Селетика и Рюзика, по времето на тракийския цар Реметалк II (ок. 19 – 26 г. сл. Хр.). Възможно е тракийското селище “под” Абритус да било център на стратегията Рюзика със стратег по това време Аполониос – син на Ептаикент.
По времето на римския император Клавдий (Тиберий Клавдий Цезар Август Германик, управлявал от 42 до 54 г. сл. Хр.) васалното тракийско царство на Реметалк III (убит през 44 г. сл. Хр.) е анексирано и обявено за императорска провинция на юг от Хемус, а на север се включва към римската провинция Мизия.
В средата на V в. (447 г.) Абритус страда и от хунските нашествия. Тогава във Византия е на власт Теодосий II. Начело на хуните по това време е Атила, Бичът Божи, след като убива брат си Бледа през 444 г. Абритус става жертва на голямото хунско нашествие от 447 г., когато хуните стигат чак до Термопилите. Нападения над Абритус е имало и в края на управлението на Зенон (474 – 491). Последно укрепване на Абритус се прави при Юстиниан I (527 – 565). По време на унищожението на Абритус от аварите около 586 г. на власт в Византия е император Маврикий (582 – 601). Върху развалините на Абритус е издигната ранна средновековна крепост, съществувала от средата на IX (според други сведения от VII – VIII в.) до средата на XI в. В него е имало трикорабна апсидна църква (поне досега разкрита).
Средновековният български, а след това и византийски град, e бил важно средище на живот по времето на Борис I, Владимир (Владимир-Расате), Симеон Велики, Петър I, Борис II,Константин VII Багренородни (945 – 959) и сина му Роман II (959 – 963), както и на Никифор II (963 – 969) и на наследника му Василий ІІ Българоубиец. Землянките в града са разрушени по време на похода на киевския княз Светослав I срещу България и Византия и ответните действия на византийците през 971 г. След това започва строеж на комплекс, който е имал за цел да възстанови готската епископия на Вулфила. Това става по време на управлението на Йоан I Цимиски (969 – 976). В подножието на крепостта до р. Бели Лом е имало ранно средновековно поселение, предградие с площ от 3–4 ха. От тук има два моливдовула на Борис I (852 – 889) и на Симеон (893 – 927). Средновековният град, надстроен “върху” Абритус е бил български до 971 г. Както много други градове и той става жертва на руско – византийските войни и политически спорове.
По време на османското владичество Разград се оформя като малък град след 1450 г. През годините на османското владичество градът сменя често своя статут – нахия, кааза, вилает, санджак. Градът е страдал от редица бедствия – чума, опожарявания, наводнения. През 1640 г. Петър Богдан Бакшев пише, че в града е имало 150 къщи с 800 човека православни с две дървени църкви, 10 католици отДубровник, около 1700 къщи със 7000 с турско население. Градът бил без крепостни стени. Основна в града е била Ибрахим-пашовата джамия със едно симетрично минаре, харем,шадраван, едно медресе, читалня, първоначално училище и един хамам.
Разград е освободен от войските на ІІІ-ти армейски корпус под предводителството на княз Александър Дондуков-Корсаков на 16 -28 януари 1878 г. На 22 януари – 5 февруари военният комендант на града Владимир Василиевич свиква гражданите за избиране на първия общински съвет. Избрани са 8 съветници и по предложение на окръжния началник за първи кмет на градската община е избран Георги А. Попов.
Първият градски общински съвет изпълнява службата по правилното разпределение и събирането на данъците, по хигиенизирането на града и здравеопазването, организацията на учебното дело и др. Постепенно към края на века са създадени административно, финансово, техническо и санитарно отделение. Грижа на общината е стопанисването на общинските имоти, бани, аптеки.
Общината насърчава и подпомага развитието на промишлеността и търговията, организира водоснабдяването и електрификацията на града. В административно отношение до 1901 г. общината е подчинена на Разградското окръжие. От тази година до 1934 г. е в границите на Русенски окръг, а след това до 1941 г. преминава към Шуменска област, от 1941 г. до 1959 г. – към Русенска област. През целия период от Освобождението до 1959 г. Разград е и околийски център.
За сграда на общината в началото е използван бившият конак, който се намирал на мястото на сегашната Съдебна палата. През 1890 г. по проект на инж. Иван Буфа започва строителството на нова сграда, специално предназначена за община. Тя е окончателно завършена през 1893 г. Съборена е при строежа на новия драматичен театър, започнал 1980 г. Настоящата административна сграда е построена през 1984 г. по проект на арх. Стойко Дончев.