От 11ноември започват т.н. вълчи празници, които продължават до 21 ноември. В църковния календар такива празници няма, но в народния – има. Останали са от езическите времена и до днес се знаят и честват от възрастни жени по селата. И въпреки това, те са оказали влияние и върху образите на светците. Църквата тиз дни почита светите Мина, Виктор и Викентий. Не е случаен фактът, че свети Мина се смята за предводител на вълчата глутница. Светецът има и славата на лечител – помагал на немите да проговорят, на куците – да проходят. Затова много здравни заведения са го приели за свой патрон и закрилник.
Вълчите празници се честват за омилостивяване на вълците. Народът има подобни дни и за омилостивяване на мишките, мечките и други животни, от които се страхува.От стари времена до днес хищниците са опасни за хората и животните. Точно от дните, определени за празници в тяхна чест, започват вълчите набези в кошарите с първите агнета.
През всичките дни не се работи нищо – забранено е плетенето, тъкането, прането. Дори животните не се пасат из полята и горите. Всяка жена завързвала домашните ножици и клещи със здрави конци, за да не се отварят устата на вълците.
Първият ден от вълчите празници е наречен Зверин ден, следват Натлапан и т.н. Последният се именува Куцулан или Вълча Богородица. На 14 ноември са Мратинците, наричани още Коледни заговезни. На този ден се коли черно петле – курбан за болестта по кокошките мратиняк.
Имен ден през всичикте 10 дни празунват мъже и жени с имената Вълчо, Вълко, Вълка, Вълкан, Вълкана. В селата около Видин, където се говори влашки език, наричат Вълчовците Лупо или Лупи, което в превод от румънски език означава Вълчо.
