На фона на стотиците истории за неспирен поход на млади хора от провинцията към София или направо към чужбина, тази на братята Михаил и Христо Гърдевски изглежда като куриоз. Двамата са съответно само на 28 и 27 години, но последната мисъл, която преминава през главите им, е да бягат от родното им Габрово, а още по-малко – от България. Освен за бърза разходка до централата на Ferrari в Маранело или до следващото издание на световното изложение за автосимулатори в Париж, разбира се. Все пак имат да правят бизнес, и то не с кого да е, а с маркетинг шефовете на луксозната италианска марка. А новите клиенти вече търсят следващия модел на техния продукт.
Това, което двете момчета от занаятчийския град произвеждат, са шасита и седалки за автосимулатори с марката “Арсийт”. Да, почти както тези в игралните зали, в които всички сме ходили като ученици – на екрана върви рали игра, в която виртуални коли се състезават, а играчът седи на спортна седалка, каквато има в рали автомобил, и управлява с волан и скорости возилото. Заводът на тяхната компания “Арсийт” в Габрово изготвя автентичните седалки и металните шасита, на които се окачват педалите и воланът, както и стойки за мониторите.
Само че освен по аркадните центрове на моловете можете да намерите някои от техните модели в автосалоните на марки като Ferrari, Lamborghini, Audi, Porsche и Bentley. А по маркетингови събития, като например откриването на телевизия “Скай Спорт Ф-1” са ги изпозлвали и много автомобилни състезатели, сред които и пилотите от Формула-1 – Ромен Грожан, Даниел Рикардо и Жан Ерик Верн. Като много успешни истории и тази има своето скромно начало, две години преди гореспоменатия маркетингов директор на италианската суперкола да ги покани в офиса си.
От 0 до 60 патента за три години
Идеята се заражда през зимата на 2011 г., когато братовчед им, рали пилот, си купува волан за симулатори, за да може да тренира на компютърни симулации през зимата, когато не е на пистата. На братовчедите му Христо и Михаил им хрумва да “допълнят” усещането за истинско шофиране, като конструират цял симулатор – изработват метална рамка, на която се закачат воланът, педалите и екранът, а “шофьорът” сяда върху автомобилна седалка.
Вдъхновени от реалистичното усещане, двамата се разравят в интернет и откриват, че за тези “неща” има пазари – онлайн състезателните игри се играят от милиони души по цял свят, а огромна част от тях имат желанието (и възможността да си позволят) по-реалистично усещане. След като успешно създават и продават още няколко прототипа, братята – подкрепени от родителите си, които имат свои бизнес в производството на детайли за мебелната индустрия – рискуват и купуват първата машина за работа с композитни материали, която им позволява сами да изработват спортните седалки.
През 2012 и 2013 г. успяват да разраснат бизнеса си в Европа и САЩ, като постоянно патентоват нови модели. По думите им, техните продукти се намират в средния и високия спектър (ценови, както и качествен) на симулаторите – в европейския им магазин един от най-евтините базови модели симулатори е с цена 599 евро, а по-сложните модели достигат до 1200 евро. Стойките за екрани пък могат да достигнат до 550 евро. До момента имат над 60 разработки със защитени интелектуални права.
Първоначалните успехи и позитивните отзиви на клиентите ги вдъхновяват да участват на световното изложение на симулаторите -Mondial de la simulation 2013, където, случайно или не, успяват да пробият далеч над очакванията си. “По тези места ходят хора от автомобилната индустрия”, казва Михаил: “Без да се представят, едни хора огледаха симулатора ни и след това казаха на френските ни дистрибутори: “Искаме тези момчета да проектират и сглобят платформа и симулатор в завода ни. В Маранело.”
Оказва се, че двамата, без да осъзнаят, са впечатлили представители на Ferrari. Останалото е история – в Маранело се срещат с директорите и ръководителите на маркетинг отдела на автокомпанията и подписват договор да оборудват шоурумите на марката с техния модел (5-минутно “кръгче” на подобен автосимулатор струва 15 евро). Брандът “Арсийт” (или “rSeat”, както е известен в чужбина) става лесно разпознаваем, следват договори с нови дистрибутори в Щатите, Австралия, Африка и Азия, отварят се три онлайн магазина… Макар и да изглежда бърз, успехът на габровчани далеч не е случаен, а е граден с години натрупан опит, труд… и доза късмет.
Няма лесна рецепта
“От малки работим – каквото можем, помагахме в семейния бизнес, брат ми се учи на графичен дизайн, а аз програмирах”, казва Христо. Семейната среда им помага по много начини – първо, опитът на родителите в информационните технологии (и двамата са работили в изчислителния център на града преди 1989 г., майката като програмист, а бащата като хардуерен специалист по поддръжка на компютри) ги подтиква да развият уменията си в тази насока, а и ги запалва по компютрите.
“Закърмени сме с компютри, от малки имахме един сглобен с подръчни средства от баща ни “Правец 16”, казва Михаил. Но освен с информатика и отдаденост на труда родителите им предават и още едно важно качество – предприемчив дух. “Докато всеки си пазеше работата в най-гладните години, ние със съпруга ми Милко рискувахме добрите си професии, за да започнем първия си бизнес с мебелите”, казва майка им Виолета. Още по-ценна е подкрепата, която получават от родителите си в началото. “Това бе семейно начинание от самото начало”, казва Михаил: “Без моралната – а и финансова подкрепа на родителите ни нямаше как да започнем”.
“Ако моделът не беше проработил, всичко щеше да се стовари на нашия гръб”, допълва Христо. Първоначалната инвестиция в скъпите машини излиза над 200 хил. лева – сума, която никоя банка не желае да кредитира, а кандидатстването за финансиране по Европейската програма за подпомагане на малките и средните предприятия не проработва на два пъти. За да поддържат растежа си и да се конкурират с по-големи производители, те реинвестират по-голямата част от печалбата си в нови машини, като целта им е да “затворят” цикъла на производство, като закупят лазер за точно рязане на металните планки. И на всичко отгоре казват, че време за почивка няма.
“Ние не сме ходили на море от 18 години”, споделят Виолета и Милко. “Случвало ни се е да работим, без да спираме, по 40-50 часа, както стана преди шоуто в Париж през 2013 г.”, добавя Христо. Въпреки усилията си момчетата не крият, че и късметът е изиграл своята роля във Франция. Но да бъдеш идеално подготвен, когато късметът те намери, си е уникално умение.
А и той не винаги е бил на тяхна страна: “Имахме проблем с доставчика – бяхме направили два модела специално за откриването на новата писта на Формула 1 в САЩ, но симулаторите пристигнаха два дена след откриването”, казва Михаил. Друга пропусната възможност са сделки за над 500 хил. евро с клиенти в Русия заради санкциите. Но вместо да се оплакват или да протестират, двамата братя равнодушно приемат, че не могат да променят нищо по този въпрос, затова трябва да се адаптират. А в това те се много добри.
capital.bg
