Те разбиха всички логични закони на футбола и спечелиха Европейско първенство. Именно затова този спорт е най-комерсиален – всеки има свое собствено, различно виждане върху играта и понякога се случват чудеса.
Треньорът на Дания – Ричърд Мьолер Нилсен е пред изгонване от националният отбор след неуспешният опит да класира отборът си в квалификациите за Европейско първенство през 1992 г. По това време датчаните играят изключително красив и скоростен футбол, но резултатите така и не идват. Нилсен се опитва да наложи негов собствен стил и да приложи собствените си виждания върху играта, но те не са приети от един от най-големите играчи по това време на Дания – Михаел Лаудруп и той се отказва от участие в националният отбор. Това, което никой не подозира към този момент е, че това решение на плеймейкъра на Барселона, ще бъде за доброто на всички.
Представянето на Дания в квалификационната фаза на турнира е меко казано колебливо. Отборът започва със сравнително лесна победа с 2 на 0 срещу скромният отбор на Фарьорски острови, последвана от реми със Северна Ирландия, а след това претърпява поражение от храбрият отбор на Югославия. Резултатите предизвикват драстична промяна на атмосферата в отбора, колективът е разбит, мненията за налаганата от треньора философия са многозначни, а Михаел Лаудруп и по-малкият му брат – Брайът се отказват от международната сцена. Датчаните печелят всичките си оставащи квалификации, но това се оказва недостатъчно за класиране на Европейско първенство и Югославия оглавява групата.
Югославският отбор, предвождан от капитанът Деян Станкович пътува до Швеция за да се подготви за турнира в началото на Юни. Това, което те не знаят е, че скоро ще понесат най-тежкият удар по амбициите им за участие на Европейско първенство. Отборът е изхвърлен от участие в престижният турнир, поради военните действия по това време в държавата. На Станкович е възложена тежката задача да съобщи на своите съотборници тежката новина само десет дни преди началото на шампионата.
„Това беше най-лошият ден в живота ми и най-лошото беше, че не можех да обясня на момчетата защо. Това е спорт, а не политика и двете никога не трябва да вървят ръка за ръка. В моята страна се случват ужасни неща и аз дълбоко се срамувам от това. След като съобщих новината вдигнах глава и погледнах съотборниците си. Бяха съкрушени. Исках да знам защо УЕФА допусна да се стигне до тук. Ако ни изхвърляха от състезанието, защо не ни казаха по-рано? Тренирахме здраво, подготовката, която проведохме беше изключително ползотворна, бяхме отседнали в хотел в Швеция, а сега трябваше да се приберем вкъщи. Ние трябваше да се върнем към реалността. И все пак, никой не искаше да ми каже защо.“
Селекционерът на Дания е на седмото небе от щастие, след като получава телефонно обаждане докато боядисва кухнята си с молба неговият отбор да заеме мястото на Югославия и да вземе участие в битката за европейската купа. Той бързо споделя посланието със своите играчи, които са разпуснати за лятната си ваканция. Част от тях следят внимателно ситуацията с Югославия и е справедливо да се каже, че някои са очаквали създалият се развой на събитията. Михаел Лаудруп отказва да се яви за Евро 1992, което е може би най-голямата грешка в кариерата му. По-младият му брат Бриан е на друго мнение и се завръща под знамената на Дания. Както и да е, със само десет дни за да се подготвят, датчаните тръгват на своето европейско пътешествие, без никой да очаква щастливо класиралият се тим да направи впечатление на първенството.
Груповата фаза ги изправя срещу Франция, силният отбор на Англия и домакините от Швеция. Англичаните са основен фаворит за спечелването на груповата фаза и равенството от 0:0 е прието като неочакван успех в скандинавската държава. След изненадващият триумф в Малмьо, датчаните отпътуват към Солна за тежка битка с Швеция. Мачът е изключително напрегнат, „червеният динамит“ играе скоростен и красив футбол, но в средата на второто полувреме шведите излизат напред в резултата чрез Томас Бролин и мачът завършва без други голове. Въпреки претърпяното поражение, шансовете за класиране не са напълно изгубени и единствено победа срещу французите, ръководени от Мишел Платини и достигнали до Евро 1992 без нито една загуба би класирала отборът на Дания в следващата фаза на турнира. Треньорът Нилсен изненадващо решава да възнагради играчите си с игра на мини-голф само няколко дни преди решаващият мач. Отборът сътворява едно малко чудо и успява да победи фаворита Франция с два на един и това означава, че се класира на второ място в групата след Швеция, което автоматично изправя датчаните на полуфинал на Евро 1992 срещу победителят от груба Б – Холандия.
Лалетата са определени за твърд фаворит, но футболистите на Nilson знаят, че са надминали очакванията и всичко допълнително е постижение само по себе си в този момент. Lars Elstrup е забелязан в Бъргър Кинг и когато този въпрос е повдигнат пред треньорът Нилсен, неговият отговор е, че момчетата са заслужили този жест и той ги е почерпил еднократно с бърза храна. Само няколко дни по-късно играчите ще се реваншират на треньора по възможно най-добрият начин.
„Червеният динамит“ шокира холандците след само пет минути игра. Хенрик Ларсен нанася безмилостен удар с глава и резултатът е открит – 1:0. Справедливо е да се каже, че датчаните играят много силно и надиграват по всички показатели лалетата до изравнителният гол на Денис Бергкамп в двадесет и третата минута. Това не спира храбрият отбор на Дания да продължи отлично пътуването си към титлата на Евро 1992. Ларсен отбелязва своят втори гол след неочаквана грешка от страна на Роналд Куман и датчаните усещат, че са способни на нов подвиг и финалът е близо. Единственото, което трябва да направят, е да останат фокусирани и да внимават да не получат гол. За тяхно нещастие, лалетата изравняват чрез Франк Рийкард четири минути преди края на редовното време. Мачът отива в продължения, а отборът е несигурен в действията и играта си. Ситуацията е допълнително утежнена от това, че датчаните играят с контузен играч, защото са изразходвали всичките си възможности за смени в редовното време. Въпреки превъзходството на холандците, мачът завършва наравно и финалистът трябва да се определи чрез изпълнение на дузпи. Избраниците на Нилсен не допускат грешка в нито един от наказателните удари, а вратарят Петър Шмайхел отразява дузпа на смятаният от много хора за един от най-добрите нападатели на всички времена – Марко Ван Бастен. Дания нокаутира Холандия и е на финал срещу Германия!
Германците предвкусват бъдеща титла и са доволни от така развилите се обстоятелства и по тяхно мнение – удобен съперник. На футболният свят му предстои да стане свидетел на сензация. С два гола, на Джон Йенсен в 18-ата и на Вилфорт в 78-ата минута отборът на Дания слага ръце на сребърната амфора в Швеция. Капитанът на „червеният динамит“ Ларс Олсен вдига трофея в Гьотеборг и отборът влиза на челно място във футболната история със своят героизъм.
