Който е тръгнал от Враца към Балкана през пролома „Вратцата”, той е изпитал усещането, че се е докоснал до рая. Не случайно туристите, минали по живописните преходи, се чувстват замаяни от девствената природа и планинския въздух и определят красотата, с която са напълнили очите си, като 24-каратово чисто злато.
Наследствената пътека „Антична и Средновековна Вратица” е в подножието на забележителните скали „Вратцата”. Обходният маршрут на пътеката открива гледка към пещерите, църквата, кулата и крепостните стени, които екипът на археолога доц. д-р Нарцис Торбов разкри в местността „Градище”. Монтирани са дървени парапети и стълби, които дават възможност на стари и млади да видят отблизо богатото културно-историческо наследство от 4 век пр. Хр. до 14 век.
Врачанската Ниагара излива вода от 60 метра височина
На четири километра в югозападна посока от Враца се намира село Згориград. Името означава “Градът зад планината”. От него тръгва екопътека, в края на която излива водите си един от най-високите водопади във Врачанския балкан – “Боров камък”. Гледката е внушителна – отвесните скали на прохода “Вратцата”, символ на града, се извисяват в небето. Масивът е и най-високият на Балканския полуостров и покоряването му е мечта за всеки уважаващ себе си катерач.
За да се стигне до врачанската Ниагара трябва да се мине по тесни отвесни стълби, които обгръщат скалите над живописния пролом, който е издълбала река Лева. Стъпалата са не повече от десет, но минава цяла вечност, докато се озовеш от другия край на скалата. И това е само началото, по-нагоре са отвесни скални сипеи, големи камъни, още дървени стълби и мостчета… Но кулминацията е запленяваща – тонове вода се изсипват от 60 метра височина. Страховита красота, за която си заслужава да се преодолеят препятствията по пътя.
Пътят до началото на пътеката минава през остатъците от голямото наводнение преди 49 години, когато на първи май се скъсва стената на хвостохранилището на мина „Плакалница” и нанася големи поражения по коритото на река Лева. Гледката там е потресаваща, прилича на лунен пейзаж и само тук-там стърчат останките от водонапорни кули, които правят изгледа още по-зловещ. Само няколкостотин метра след това обаче започва пътеката, която се изкачва по коритото на река Лева, минава през множество мостчета и стръмни стълби около скалите. Денивелацията е 700 метра, а разстоянието се взима за около 2 часа.
След водопада „Боров камък” се излиза на голяма поляна, където може да се почине, да се направи барбекю или просто човек да се разходи по билото на планината. След поляната екопътеката продължава по друг маршрут към село Згориград, който за съжаление не е добре трасиран и пътеката лесно се губи. От поляната на върха може да се поеме в три посоки.
До хижа „Пършевица”, където има два ски влека, се върви 2 часа. Има запазена маркировка, минава се покрай останките на паметник (построен през седемдесетте), посветен на миньорски бунт от 1943-44 г. и се излиза на шосето, което води от мина „Плакалница” към връх „Пършевица”.
От него слизането към Враца е около 2,5 часа, може да се мине по шосето или по маркираната пътека. Целият преход Згориград – „Боров камък” – „Пършевица” – Враца се взема за 7 часа, включително с почивка за хапване на билото над водопада и почивка за кафе и сокче на една от хижите в планината, без да се броят спиранията за любуване на гледката и снимане.
