В хода на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) след тримесечна обсада Руските войски превземат Плевен на 10-и декември 1877 г.
Битката за Плевен е решаваща за цялата война, тъй като от победата в това сражение зависи дали руските войски ще продължат по-нататъшното си настъпление в пределите на Османската империя. С падането на Плевен във войната настъпва прелом в полза на Русия.
Рано сутринта на 10 декември 1877 г. части на Плевенския гарнизон предприемат опит да преминат през р. Вит (в района между селата Долни Дъбник и Долна Митрополия). С помощта на навреме пристигнали подкрепления турските части са отблъснати и около 14 ч. Осман паша приема предложената му безусловна капитулация и командваната от него 43 000-на армия попада в плен.
Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) е война между Русия и Турция, довела до освобождаването на по-голямата част от българския народ от османско иго и до възстановяването на българската държава. Предизвиква се от подема на националноосвободителните движения на Балканите (въстанието в Босна и Херцеговина (1875-1878 г.), с което започва т. нар. Източна криза, Старозагорското въстание (1875 г.), Априлското въстание (1876 г.) в България) и широкото обществено движение в тяхна подкрепа. Целта на Русия е да подпомогне революционното движение в стремежа си да засили своето влияние на Балканите и да премахне някои неблагоприятни за нея последици от Кримската война (1853-1856 г.).
