Православната църква отбелязва днес църковния празник на Свещеномъченик Игнатий Богоносец, наричан от народа Игнажден. Според християнските представи, от този ден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до Коледната нощ.
Игнатий Богоносец бил ученик на Свети Йоан Богослов. Наричат го Игнатий Богоносец, защото, когато бил малко дете, Исус Христос го вдигнал на ръце и казал на учениците си “Истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно.” Свети Игнатий служи четиридесет години като епископ на църквата в Антиохия. Римският император Траян го хвърлил на лъвовете, защото не искал да се моли на римските богове. След смъртта си светията се явявал на вярващите в него и им помагал при лечението на различни тежки болести. На този ден започват и родилните мъки на Божията майка.
В българските вярвания денят се нарича Игнажден и за народа на 20 декември започва Новата година. Денят се смята, че има магическа сила и за това предците ни следели всички символи и знаци през този ден, извършвали се и много магически ритуали.
В огнището се слагало голямо дърво, наречено Бъдник , с него се викало Бъдни вечер. Вярвало се, че ако надникнеш в огъня на Бъдника, ще видиш миналото и настоящето си. Неомъжените моми слагали в огъня Еньовска китка за да видят лика на съпруга си. Много характерен за този ден е ритуалът “Полазване”. Домакините били в очакване кой ще бъде първият гост в дома. Какъвто е “полазникът”, такава ще е годината, смятали те. Полазникът пристигал рано сутрин, носейки дърво в ръката, поздравявал стопаните и пожелавал: “Да ви е честита младата година!”.
След това разравял с пръчка добре огнището с Бъдника, за да излязат искри и изричал: “Колко искрици, толкова пиленца, шиленца, теленца, дечица, мед и масло, бяла пшеница по сираци, сиромаси и по цял народ!”. След това поръсвал с пшеница и благославял да порасне жито там дето е расло и дето не е расло. На стола, където стоял Полазникът, слагали глава чесън против магии, след това стопаните го гощавали богато и дарявали с кърпа и риза.
Дните от Игнажден до Бъдни вечер се наричат “Мъчници” и се смята, че през тези дни нераждалите жени не трябва да подхващат домакинска работа, за да раждат по-лесно.На Игнажден всички работят усилено. Почиства се цялата къща, а метлата, с която е заметено, се изхвърля заедно с боклука. На малките деца се издърпват ушетата, за да растат по- бързо.
На Игнажден стопанката меси обредна пита с мая, която вечерта се разчупва, у когото остане по-голямото парче се смята, че в него ще е късмета.
Приготвя се жито и царевица за берекет и първо се дава на момите в къщата. Готвят се и сармички. Домакинята давала по два ореха на всеки от семейството а на Бъдни вечер се гадаело по тях. Месят се колачета за здраве, на масата присъства също ошав, картофи, ястия с праз или булгур, мед. Но задължително постни ястия.
На празника не се изнася нищо от дома “да не излезе берекетът”, не се иска и дава на заем, а като се върнеш отнякъде, трябва да се върнеш с пълни ръце.
Казват, че, ако на Игнажден вали сняг, годината ще е плодородна. Слънчево ли е – ще има суша, облачно ли е – реколтата ще е добра.
Имен ден имат: Игнат, Игната и техните производни: Игнатий, Игнатка, Искра, Искрен, както и Пламен, Огнян и техните производни: Пламена, Оги, Огнемир, Огнемира.
