На днешната дата преди 787 години се е състояла една от най-славните битки в историята на България. На 9 март през 1230 г. българската войска начело с цар Иван Асен II разгромява епирския владетел Теодор Комнин в сражението при Клокотница (край днешния град Хасково).
Причината за битката е нарушаването на мирния договор от 1218 г. между България и Епирското деспотство, от страна на Теодор Комнин. Владетелят нахлува с войските си в пределите на страната ни. Като една от причините за този поход, византийските хронисти посочват – стремежът на българите да сключат съюз с Латинската империя и така да попречат на Комнин да влезе в Константинопол и да се провъзгласи за император. Надявайки се на изненадата, епирският владетел навлиза по р. Марица в българските територии, “търсейки да завърже сражение с българите”. Уведомен своевременно за неговите намерения, цар Иван Асен II го пресреща недалеч от границите на своята държава.
Разкази във византийските извори съобщават, че цар Иван Асен ІІ “се понесъл смело към сражението”. На царското му знаме бил закачен договорът с писмената клетва за мир с подписа на епирския владетел. Най-напред разгромява тежката му конница, а след това и останалата част от войската му, като пленява деспота, заедно със семейството му. С обикновените войници българският цар постъпва изключително хуманно – той ги освобождава и те се завръщат по родните си места. Заради това си дело той е почитан и обичан “…и не само от българите, но и от ромеите, и от другите народи”. В резултат на сражението Епирското деспотство на практика престава да съществува, а България за много кратко време получава нови териториални придобивки – Беломорската област на Галиполския полуостров, Македония и Албания (целият Балкански юг “от Одрин до Драч”), и се превръща в най-могъщата държава на Балканския полуостров.
В крепостите са поставени български гарнизони, а в градовете част от ромейската администрация запазва позициите си, но са изпратени български чиновници и свещеници. Действията на българския владетел предизвикват възхищение във всички, защото той “не употребявал оръжие срещу своите и не се опетнявал с убийства на ромеи”. Само в една битка и с една победа цар Иван Асен ІІ прекроява картата на Балканите.
В чест на големия триумф, Иван Асен II заповядва да се изгради църквата “Св. Четиридесет мъченици” в престолния град Търново. Владетелят посвещава новосъградения храм на светците, които са му помогнали да извоюва победата. Така църквата се превръща в символ на българската победа и мощ. А в нея поставя колона с паметен надпис като вечен спомен от клокотнишката битка. Текстът на този надпис е най-точният документ за сражението и за неговите резултати: “В лето 6738-то (1230 г.), индикт ІІІ, аз Иван Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария Асен, издигнах из основи и с живопис украсих докрай пречестната тази църква в името на светите четиридесет мъченици, с помощта на които в дванадесетата година на царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на война в Романия и разбих гръцката войска, а самия цар кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин та до Драч, гръцка и още арбанашка и сръбска; а пък градовете, които се намират около Цариград, и самия Цариград владееха фрънзите, но и те се покоряваха под ръката на моето царство, понеже нямаха друг цар и благодарение на мен прекарваха дните си, тъй като Бог така заповяда, понеже без него нито дело, нито слово не се извършва. Нему слава во веки, амин.”
