На 15 май всяка година отбелязваме Световния ден на климата, на който вниманието е насочено към усилията на човечеството да се справи с настъпилите промени и да намали въздействието в резултат на човешката дейност.
Климатът на планетата е важен природен фактор с пряко отражение върху качеството на живот. Няма незасегнат регион от глобалното затопляне, то се наблюдава в почти всички стопански сфери, повлияни са екосистемите и хората на планетата. Изменение на климата не означава просто повишение на температурите. То включва повишаване на нивото на океаните, топене на ледниците, промяна на валежите, изменение на режима на речния отток, зачестяване на катастрофичните явления. Затова са необходими общи усилия за ограничаване на въздействието от изменението на климата върху икономиката и живота и за запазването им в състояние, благоприятно за следващите поколения.
През настоящата година за първи път отбелязваме Световния ден на климата с подписаното от 175 страни, в т. ч. и България, глобално Споразумение за климата. Тържествената церемония в Ню Йорк, организирана от генералния секретар на ООН Бан Ки Мун на 22 април 2016 г., бе своеобразен рекорд по отношение на броя на държавните глави, подкрепили международно споразумение в първия ден. Тя бе предшествана от дългогодишни преговори, в които активно участва и нашата страна. Усилията на международната общност бяха увенчани с успех на 21-та Конференция в Париж през декември 2015 г.
Целта, залегнала в Споразумението от Париж, е всички страни да намалят емисиите си на парникови газове до нива, които ще способстват ограничаването на глобалното затопляне до 2 градуса по Целзий. Това историческо събитие е крачка напред в борбата с климатичните промени и проправя пътя за глобален отговор от международната общност на предизвикателствата, свързани с климатичните промени. Споразумението ще бъде открито за подписване до 21 април 2017 г., а след подписването му всяка страна трябва да проведе процедура за ратификация от парламента. Споразумението ще влезе в сила, когато поне 55 страни, отговорни за поне 55% от глобалните емисии на парникови газове, приключат успешно тази процедура на национално равнище.
България участва активно в общите усилия за смекчаване на изменението на климата и адаптация към вече настъпилите промени. Изпълняваме успешно целите си в рамките на европейската политика, като сме намалили глобалните емисии на парникови газове на страната с 53,7% в сравнение с базовата 1988 г. Участваме успешно в Европейската схема за търговия с емисии на парникови газове със 127 инсталации на територията на страната. Приходите от търговията на квоти за емисии на парникови газове се използват за стабилизиране на участието на възобновяемите източници на енергия в енергийния микс на страната.
В края на 2015 г. България успешно приключи прилагането на Нaционалната схема за зелени инвестиции (НСЗИ). По нея чрез Националния доверителен екофонд бяха финансирани проекти за енергийна ефективност на 90 публични сгради в 39 общини в България на стойност 32 млн. лв. В резултат беше постигнато намаление на емисиите на парникови газове с над 484 хил. т СО2/екв.
През 2015 г. в подобни проекти бяха инвестирани 15 млн лв., а през 2016 г. на Националния доверителен екофонд eпредоставен финансов ресурс от 14 млн.лв. за проекти за подобряване на енергийната ефективност на общински и държавни обекти. Отделно за първи път в страната стартира пилотна схема, чрез която се отпускат 1 млн. лв. за стимулиране на публичните институции да купуват електро- или хибридни автомобили.
Министерството на околната среда и водите работи и върху Национална стратегия за адаптация, която ще обхваща периода до 2030 г. Тя трябва да очертае мерките за адаптация, които да се предприемат във всеки сектор на българската икономика, за да може България да реагира адекватно на настъпващите климатични промени.
